КОГАТО ЦЪФТИ ОРХИДЕЯТА
превод от руски: Спаска Гацева
КОГАТО ЦЪФТИ ОРХИДЕЯТА
Когато цъфти орхидеята
всяка печал е в беда.
Нощта с листата й шеметни
облича в небето звезда.
Разсъмване цветно изгрява
и кара художника благ
рисунка, отдавна забравил,
да я повтори пак.
Душата му трепет съгрява,
раздухва предишната жар
и той от възторг пребледнява -
в палитрата пали пожар.
Завръщат се мигове нежни,
завихрят най-дивния валс,
когато цъфти орхидеята
и сбъдва съня ни тогаз.
СБОГУВАНЕТО НА ТИГРИЦАТА
В очите зелени - стон,
а нежност такава блика,
в капана на сляп закон
съдбата й е велика.
И прегръща тя своя син
с очите си възхитени.
Но инстинктът си е инстинкт -
да го пусне е вече време.
Рие с нокти, заравя скръб
в родната им савана.
Дъждовете, ей ги, на път,
за раздяла мигът настана.
А сълзите са дар от бог,
благодат за човека те са,
не ридаят тигрите, но
рев околностите разтресе.
Предусещаше вече тя,
че сина й докато растеше
я прегръщаше пустота,
дето вчера приказка беше.
Буйство цветно, пролет, мечти -
побеждава природата всъщност.
И остават в прощалните дни
само спомени, чувствата също.
ЦВЕТЕТО
На кръстопътя в светлия поток
поникна цвете - светлина и пламък -
сред мечовете, в грохота жесток
то беше само трепет, обич само.
С листенца срещна първите зари,
разтвори за прегръдката обятия
и пъпчицата своя подари
на тоя свят, разкъсан от разпятия.
А боят беше яростен и лют
и раните във битките - безбройни.
Цветчето си направи тоя труд -
учудено от тая скотобойна.
В тревата сочна капеше кръвта
на воини мъртви, плачаше съдбата
с прозрачни сълзи - утринна роса
и връзваше жалейки на листата.
Цветчето тъжно пъпката прибра,
отчаяно от глупостта човешка.
Мечтаеше света със красота
да усмири - каква жестока грешка.
(Из книгата на Олга Дормина “Летящото мигновение на безтегловността”, 2012)
