ПОРИВ

Даниела Радева

ПОРИВ

Не искам да пиша поезия,
а вълшебства от хляб и сол
да градя.
Ето тук мечта сложи
върху дланите.
Всеки път аз ще се сбъдвам,
щом ме викаш от дълбините.


***

По дяволския мост
никой не минава безнаказан.
Сто клюна от сърцето ми кълват
и хвърлят ме
безпаметна на пясъка.
Не птица царствена,
а кървава жена,
тъжно се люлея
във очите ти
като ведро във кладенец.
До утрото
е колкото прегръдка.
Ще стигна ли
душата ти?


***

Споена топка пръст,
търкулна се
смехът ми
в празни менци.

В прегръдката
на слънцето
по изгрев
вода от извора
бях тръгнала да нося…

Камбанен звън отпих
в нощта - око на утро…


***

Би трябвало
да плача с глас
под цъфналите кестени,
защото нищо не ни свързва.
Аз съм вятърът -
нежен и царствен.
Ти - земята, по която тичам.


***

Капка роса
в още сънена
чашка на мак
от пепелището
на своите мисли
видях да се стича…

Някой мина оттам
и учуден се спря
да погледа
как се будя,
докато макът
разтваря листа.


АВТОПОРТРЕТ

Зъб на дракон -
дърво на хълма -
ще захапе стъпка земя,
за да легне в нея
с тъга
по звъна на каруца…