АТИЛА

Думитру Раду Попеску

превод: Огнян Стамболиев

АТИЛА

Докато котаракът се катереше по дюлята,
копитата на ниските коне
изтриха от лицето на земята
гробовете.
Едно човече -
дребно, жълто като свещ,
увито в скъпи кожи
и охранявано от саби,
лежеше мъртво
след нощ - безумна и пияна.

От този ден
трупът му взе да се разлага
и стелеше воня
из тайните съкровища
на Азия и на Европа.

А котаракът стигна до върха
на дюлята.
Тревата избуя.


ТАМЕРЛАН

Залива се от смях добрият Тамерлан
и трупа планини от костите
на жертвите си.
Не могат да го спрат кокошките,
които ровят из тревата.
И вятърът не може да го спре.
Безсилен е и залезът,
и хубостта му,
но няма по-голяма красота за него
от тази планина със черепи,
с която своя страх надвива той…

Блажени Тамерлане!
Към нас поглеждаш,
да зидаш храм
ти искаш
от черепите ни.