Невежи „изследователи” постоянно тиражират лъжата, че българският народ не е направил опит да освободи Апостола. Поредното опровержение на тази фалшификация, целяща да унижи националното ни самочувствие и да ни вмени несъществуваща вина, намираме в книгата на краеведа и белетриста Георги Янев - „Меричлери в историята и в мен” (2009). Препоръчваме на всички български патриоти и читатели този исторически очерк. Заглавието на настоящата публикация е от редакцията.

Литературен свят

—————————–

След залавянето на Левски, Сава Катрафилов се включва дейно в действията на заместника на Левски, Ат. Узунов. Именно те, заедно с комитетите от Чирпан, Стара Загора и село Курбетито (Странско) чертаят планове и засади за освобождението на дякона Левски. Стягат се дрехи и опинци, сформиран е отряд от 25 въоръжени мъже и чакат знак за нападение. Определеното място, където трябвало да се превземе влакът, возещ Левски за Одрин, било между гара Каджияк (Димитровград) и Търново Сеймен (Симеоновград). За целта трябвало да се разбие линията и да се освободи Левски. Бил изработен специален ключ от Колю Ганчев от Ст. Загора, а въоръженият отряд бил разквартируван в село Курбетито (Странско). Всичко било готово за 5 февруари 1873 г. Но вест от изпратените куриери до София не пристигнала. Тя пристигнала, но попарила като есенна слана надеждите на всички. Голяма била скръбта и тъгата по загубата на дякона Левски. Това дава отражение и до днес в стиховете на Хр. Ботев: „Плачи, там близо до София стърчи, аз видях черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила.”