ПРЕЗАЕТИЯТ
ПРЕЗАЕТИЯТ
Той се чувства пре-пре-презает
и започна да редува:
няма дружество, ни комитет,
дето не членува.
Той е тук и там – съвсем навред,
като Фигаро се кърши.
И понеже много е зает –
нищичко не върши.
ВОЮВАЩИЯТ
Напредваше народната войска.
И укрепление след укрепление
отнемаше упорно от врага
след разгромителни сражения.
И с кръв бележеше тя своя път,
и всеки миг израстваха герои.
И санитарите – отпаднали до смърт –
едва успяваха да приберат
ранените и падналите в боя.
И ето между тая страшна леш
съзряха, че тършува и се звери
човешка фигура. – Ти тук що щеш?!
- Воюваме! – сломоти мародера.
…И МОЖЕ БИ
Недей се толкова коси
ти, братко мой во Аполоне,
задето споменат не си
по вестникарските колони.
Сега критиците вървят
по протокола конюнктурен:
кога кого да споменат,
кой след кого да бъде турен.
За тебе те или мълчат,
или най-щедро пък те калят.
Умреш ли – до ще ти редът,
и може би ще те похвалят.
ВСЕЗНАЕЩИЯТ
Аз зная, че нищо не зная,
а вие и това не знаете.
Сократ
Той съзнаваше:
“Аз съм прост,
аз съм малък.”
И сякаш бе скромен…
Но възседна някакъв пост
и веднага стана огромен.
И веднага капацитет
стана той по всички въпроси:
по наука и по балет,
и по още не знам какво си.
В туй всезнаене той играе
със заети от други слова
и не знае, че нищо не знае.
Ала ние знаем това.
1963
