Луис Видалес (Luis Vidales, 1904-1990) е колумбийски поет, критик, журналист и общественик. Учи политически науки в Париж (1926-1929). Един от основателите на Колумбийската комунистическа партия и неин генерален секретар (1932-1934). Автор на сборниците с авангардистки стихове «Звучат звънци» (1926), «Обрериада» (1979), публицистичната книга «Трактат по естетика» (1946), «Смазаното въстание» (1948), «Социалният фактор в изкуството» (1973), на трудове по икономика и статистика. Професионален статистик. Професор по история на изкуството и естетиката в Националния университет на Колумбия. В изгнание през 1953 г. в Чили, където получава политическо убежище със семейството си, там живее в продължение на 11 г. и работи като преподавател по естетика и история на изкуството. След завръщането си в родината е експерт в Националния статистически отдел (DANE). Носител на Международна Ленинска награда (1985). Пише социална поезия на протеста. Умира в Богота.

Публикации:

Поезия:

КАМЪК, НЕБЕ И НИЩО/ бележка и превод: Никола Инджов/ брой 41 юни 2012