АЗ СЪМ ВОДА…

Левина Генова

***

    Аз съм вода.
Бързам, подскачам, преливам.
Шмугвам се между камъчетата,
между корените се сплитам,
извайвам си тяло и от сухото бликам.
    Аз съм вода.
Капчица съм - малка и чиста.
Целувам земята на някое скрито селце.
Солена съм - прегръщам делфина,
море съм с душа на дете.
    Аз съм вода.
Прозрачна съм, и зелена, и синя.
С боичките си рисувам чужди светове.
Срещна ли лъч, дъгата се ражда и
под небето извива цветните си ръце.
    Аз съм вода.
Създавам това, което не съществува.
Минавам през места без следа и без диря.
Пръстта ме попива и будя Смъртта,
от очите й изтичам, разцъфват цветя.
    Аз съм вода.
Вълна съм - гъделичкам с мигли океана.
Красива съм и все забързана към брега.
Разбивам се в урвата, но песента ми не спира.
Тъгата ми се превръща в пенлива сълза.
    Аз съм вода.
Пазя любовта на всички моряци и
чувам вечер как тайните им шептят.
Сирените, не смирени - примамливо опасни
в страшните бури на скута ми спят.
    Аз съм вода.
Ще ме познаеш по очите.
Те лъжат, че са кафяви, а са синева.
В тях ще чуеш приливa, ще видиш зората.
Ще усетиш морската свежест и нежността.
    Аз съм вода.
Такава съм и такава ще бъда.
Ще се спускам, ще извирам и ще продължа.
В дълбините си ще се гмуркам и потъвам,
в плитчините си ще съм бистра жива вода.
    Аз съм вода.
От нищо не бягам.
Бърза съм, да, но не падам.
Живот съм и грях, дива съм и спокойна.
Аз съм жена - родила се непокорна.