Тимос Мораитинис

превод: Кръстьо Станишев

Всяко лято то разплита тънката си златна жица,
светла роза тук извезва, там - лозница,
търпеливо изтъкава отражения
с розови копринни нишки, с блясък нежен.
Зиме вече то не пуща между клоните иглата;
златните игли се сгъват, чупят се върху листата,
о, тогава се разплитат отраженията стройни,
омагьосани, лъчите във проблясващите клони
вплитат се и се навиват в златни светещи кълбета,
вплитат се и засияват в портокалови дървета.