БЕЛИЯТ ПЛОЩАД
БЕЛИЯТ ПЛОЩАД
Бели са белите улици
в Белия град.
Площада е бял
и се разхождат прозрачни
жени в бяло, с бели цветя,
и тичат деца, сякаш
с ефирно-бели крилца.
Бяло момиче
с поличка от ласки
се нежно засмя.
И се носи една бяла омая,
и се стеле една бяла мъгла -
белота, белота, белота.
***
Отдавна,
преди ден, два…
Имах момиче.
Обичах
ягодови устни,
сини очи метличини,
дълги руси коси.
Сега съм тъжен
и сам.
Имах момиче
преди ден, два.
Много отдавна…
***
Ще долетиш през пролетта
с коси от злато, разпилени.
В тях - цвят от вишневи
градини,
и дълга рокля от коприна -
във нея - всичките цветя.
От твоите, напред
протегнати ръце,
ще паднат мънички цветенца,
снега ще се стопи след теб
и ще поникнат
тънички тревички,
ще цъфнат свежи,
жаждащи цветя
и птиците от юг ще се завърнат,
деца ще тичат
в макови поля,
ще изкласят в безкрая
житни класове.
И все така рефрен ще има
след всяка зима,
всяка зима,
зима…
Напомнящ ми за теб,
Любима.
ПРАХ
Моята жена няма да дойде
при мене.
Аз ще отида при нея.
Моята жена е на прах,
и я носи вятъра,
и тя гали лицето ми
и ми е хубаво, толкова хубаво!
Всеки петък сядам
на дългите пейки под фонтаните
и минават хора, и деца, и жени,
и ме милват с присъствие,
и са чужди хората!
Не, тя няма да дойде
всред хората.
Но аз ще отида при нея.