ИВАН ИВАНОВ: „ЛЮБОВТА НА МОРЯКА Е ВЪЛНАТА”

интервю на Георги Ангелов

Иван Тодоров Иванов е роден на 13. 04. 1976 г. в град Враца. Живее в град Първомай. Завършил е СПТУ- гр. Първомай. Пътува в продължение на около две години на кораби - далечно океанско плаване, като помощник-готвач и моряк. Мечтата му е да пътува по целия свят.

- Две години не са малко време за пътуване в морето. Явно ти е харесало, след като искаш да се върнеш отново на корабите. Как живее един моряк?

- Бяхме около 30 човека. Направихме два рейса. Един рейс трае 9-10 месеца… На кораба всеки е за петима. Има обаче хора, които пътуват, за да създават интриги, а не да работят. Имахме 2-3 стари моряци, с влияние и връзки, които буквално прогонваха младите, за да си въртят собствени далавери. Имаше и един боцман, който отначало като че ли имитираше „обединител” на екипажа, после плетеше интриги и разделяше хората. Но в морето има неписано правило за нелоялните: „Съд няма, но присъди се издават…”

- Обиколил си много държави. Разкажи за тях. Предлагам ти да започнем със САЩ.

- Българинът се заблуждава за живота там. 80 процента от това, с което ни заливат медиите за американския живот, е лъжа.  Само един факт: филмите с големи тийнейджърски купони  - с „лудории” и „шоу” не са автентични. Хората в САЩ са отчуждени. И ние ставаме като тях. Изгубва се българското гостоприемство. Съседите не се познават помежду си. Американецът е ограничено интелигентен - само в своята среда.

- Какво научи от САЩ?

- Че не мога да бъда като американеца ограничен и сноб. При тях - работа и само работа. Успели са, да, но това е снобски живот. До тоалетната биха отишли с кола. И жените, и мъжете са предимно пълни.

- Да продължим с Южна Америка… 

- Там е животът! Изключително гостоприемни хора. Няма отчужденост, няма чувство за превъзходство. Няма никаква дискриминация, въпреки многото преплетени раси. Отдавна, за разлика от САЩ, са разбрали, че животът не е само труд, но и усещане за красивото. Нямат пари, но мислят: „Този живот ми е даден само веднъж!” Съвместно вършат работата си, но после могат и да се веселят. И нещо любопитно - чувстват се добре, когато виждат, че ти се чувстваш добре. Да подариш цвете в Южна Америка е страшно много. В България, особено за тийнейджърките, това не означава кой знае какво.

- Да поговорим за Южна Америка от друг аспект. Как опазват старините си?

- Южноамериканецът обича не само католическите, но и древните племенни празници. Особено в Перу. Един от най-богатите музеи в Перу се намира в столицата Лима. Наричат го „Златния музей”.  Видях доспехи от първите конквистадори, оръжия. Народът на Перу е завоюван, а тачи историята, реликвите си. Няма иманяри, както в България,  които да съсипват или изнасят историческите паметници. Видях в град Хуано Пердосо в Перу църква на двеста години. Беше непокътната. Перуанските носии, изработени от лама, са красиви като нашите. Всеки район в Перу си има своя уникалност, дори в дрехите. Така е и в Мексико.

- Как приемат в Южна Америка твоят любимец Че Гевара?

-  Знаеш, че съм привърженик на Че Гевара… В цяла Южна Америка - Перу, Чили, Аржентина сее отнасят към него с огромно уважение - като нашия Левски е. Наскоро депутат от Първомай ми каза: „Как можеш да носиш на якето си емблема с този комунист и терорист?” Въпросът му доказва, че нашите депутати и политици са невежи. Дай Боже да се появи в България един политик и патриот със съзнанието на Че Гевара. По повод на Че Гевара: в Аржентина се запознах със собственик на кръчма, който, освен, че обичаше Че, на въпроса ми аржентинец ли е, след като говори испански, ми отговори: аржентинец. „Живея и ще умра за Аржентина”, каза той. Тъжен е паралелът с България, където малцинството сякаш не го разбира.

- Къде другаде си бил?

- В Мадагаскар. Бедна държава. По-бедна от България. Опропастена от френските колонизатори. Добронамерено, благородно местно население, в чийто култура и бит опазването на природата е на първо място. Царе на морските деликатеси.

- Разказвал си ми много за Сингапур…

- Сингапур е държава с голяма красота и стриктни закони. За цигара марихуана присъдата е смърт! За хвърлен фас на улицата глоба от 200 до 500 долара! Няма да видите тревичка на тротоара. В Индонезия видях ритуал, подобен на нашата Лазарица. По водата пускаха дървени фалоси, украсени с цветя. Поводът за този ритуал е опитът на завоевателите да вземат най-хубавите и девствени момичета на острова. Те се хвърлили в езеро, чието име в превод означава „Девствен плач”. Аналогична е историята с българските момичета, хвърлили се от нос Калиакра, за да не бъдат потурчени. Все пак искам да сравня европейски държави като Белгия, Холандия, Франция с азиатските. Направи ми впечатление, че Белгия и Франция са мръсни - хартии, фасове, отпадъци по улиците. Видях как две французойчета уринираха нощем върху стената на катедралата в Дюнкер, свята за французина. На нея са запазени куршумите и кръвта - Дюнкер е град, понесъл тежко офанзивата на Хитлер. Не мога да премълча и друго - видях как правеха секс по улиците на нощния Дюнкер, във Валенсия (Испания), в Антверпен, наричан от холандците Анверс.

- Да се върнем на живота в държавите, наричани „азиатски тигри”. Виждам, че си се снимал до паметника на Сандокан.

-  Индонезийските острови са завзети от холандците и освободени от Сандокан, който е престолонаследник на престола на Малайзия. Паметникът му се намира в град Уджунг Банданг. За съжаление, подрастващите свързват Сандокан само с примитивния анимационен сериал, създаден с комерчески цели. Но това е тук, в България… Индонезийската култура умело се е свързала и сляла с исляма, който в днешна Индонезия е много по-различен от този, когото познаваме от турското робство. Веднага една съпоставка - в Тайланд моята позната Нетхей от град Пукет ми каза: „Американците строят в Тайланд заводи, с които ни тровят. Те насилват наши момичета. Пияни, те стават брутални. Американците ни подценяват - мислят ни за по-низша раса.” Нетхей е обикновено момиче от Тайланд. Говори истината. С този пример обаче не искам да наливам вода в мелниците на тези, които са готови да изопачат историята с користна цел. За мен турското робство е именно робство, а не присъствие.

- Написа ли нещо за своите пътешествия?

- Епиграфът за моите бележки гласеше: „Животът на моряка е морето. А негова любов е вълната.” На път от Индонезия разпилях листовете над водата. Животът на моряка трябва преди всичко да се изживее. Който не е бил моряк, едва ли би го разбрал…

- За разговора коп-кум-кап (благодаря, тайландски)!

- И аз тримакаси (благодаря, индонезийски)!


Първомай новини, бр. 17. (102), 6-12 май 2000 г.