ФРАНСОА ВИЙОН

Дан Скордели

превод: Огнян Стамболиев

ФРАНСОА ВИЙОН

крачи все напред
в мартенската нощ

бесилката - най-вярната любима -
съчувствено въздиша

самотен гарван на въжето висне
за да възкръсне

това е всичко
което за него зная

пие виното си вийон
и не забравя да благослови дори
снега


РАБОТНИК В ТРАМВАЯ

жена и три деца
а може би и стара майка
почиват в лявата му длан -
потънала е тя на мантата синя в джоба

а дясната
подава картата на контрольора
в студа на ноемврийската утрин


ЗИМНА ВЕЧЕР

Макар под сурдинка да свири
Тромпетът,
Разбужда гората смълчана

Кората на дърветата нежни
От студа се пропуква бавно

Ръката, която ме гали свенливо,
Тревите напролет напомня

И белият сън, който винаги
Самотата най-точно подсказва