БАЛАДА
превод: Георги Михайлов
БАЛАДА
До самия поток от жажда аз умирам;
разпален като жар, аз леденея в мраз;
във своя роден край в чужбина се намирам;
до огъня стоя, а зъзна и тогаз;
от червей съм по-гол - облечен като княз.
Усмихвам се в сълзи и чакам без надежда; -
и безнадеждността за мен разкош изглежда -
а в радостта навред скръбта е мой завет; -
всесилен съм, но в прах безсилие ме свежда -
на всички съм любим, извергнат съм отвред!
Открай в Незнайното аз знайното прозирам;
и смътно ми е туй, що ясно е за вас;
съмнявам се в това, което сам разбирам;
с науката държа, а в случая съм аз;
печеля всичко тук, а губя всеки ас;
при изгрев „лека нощ!” денят ми сам отрежда;
лежа прострян на гръб, а пропаст в мен се вглежда;
във всичко тук съм прав, а няма друг по-клет;
не съм наследник аз, а с алчност мръщя вежда; -
на всички съм любим, извергнат съм отвред!
Безгрижен съм, а с труд едва блага събирам!
И в нищо земно тук не диря свойта част;
би ми казал добро тоз, който не намирам -
тоз, в който вярвам, сам да заклеймя пред вас;
а имам аз другар, очакван всеки час,
бял лебед, но и той на гарван чер изглежда,
и с помощта си той неволно ме уврежда!
О, всичко все едно за мен е в този гнет!
И всичко пак ловя, без да получа нещо; -
на всички съм любим, извергнат съм отвред!
***
Недей, Владико свят, от мене взор отвежда!
Аз в много тук прозрях, но пак съм нищ невежда,
пристрастен към едно и приобщен с безчет!
Що чакам занапред? - Какъв залог? - Надежда?
На всички съм любим, извергнат съм отвред!
ДИОМЕД
През времето на Александра всепобеден
един човек по име Диомед,
от стражите при царя бе доведен
със вързани ръце, във робство сякаш взет.
А той бе млад и скиташе навред
с пирати по моря - без роден кът; -
и там пред царя бе възправен блед,
наказан за да бъде той на смърт!
С въпрос към него царят взор обърна:
- Защо стана пират, човеко млад? -
Но смелият пират с въпрос отвърна:
- Защо, о, царю, ме зовеш пират?
За туй ли, че открай на този свят
аз скитам по морята с чълн прогнил?
Да имах флот, с оръжия богат,
тогаз и аз всесилен цар бих бил!
Но туй е то съдбата ми човешка,
против която аз не съм роптал,
макар да ме ориса толкоз тежко
и ми присъди незаслужен дял!
Прости ми ти премъдро, не от жал!
И знай, че с власт при обща беднота -
тъй простият пират казал -
не може да вирей законността!
И смръщил поглед, царят отговорил
с учудване и благост в своя глас:
- Прощавам ти! И твойта тежка орис
от зла в добра ще променя сам аз! -
И стана тъй. - Пиратът оттогаз
не стори зло - бе кротък и любим.
И помни се - през векове до нас, -
че бил дори велик наричан в Рим!
БАЛАДА ЗА НЯКОГАШНИТЕ ЖЕНИ
Кажи ми, днес в кой край лъчист
е Флора, римлянката дивна?
Архипияда и Таис
и Ехо, чийто глас призивно
повтаряше звука без грешка?
А красотата им все пак
бе повече тук от човешка?
Кажи ми, де е ланшний сняг?
Де мъдрата от ранни дни
днес Елоиза - толкоз млада,
че Абеляр от Сен-Дени
за свойта страст скопен да страда?
Де хищницата отмъстена
с тъй, че в чувал по неин знак
бе хвърлен Буридан във Сена?
Кажи ми, де е ланшний сняг?
Царица Бланш - тоз девствн крин,
що пееше с глас на сирена?
И Берта с крак на исполин?
И господарката на Мена?
Алиса? Беатриче? Де са?
И Жана д’Арк със бойний стяг?
О, Майко, днес те всички де са?
Кажи ми, де е ланшний сняг?
***
Узнай за днешната им орис
и ни кажи, Владико благ,
да млъкне тоз припев на горест:
Кажи ми, де е ланшний сняг?
ЧЕТИРИСТИШИЕ
съставено от Вийон при осъждането му на обесване
Зоват ме Франсоа, комуто това тегне;
е Париж край Понтоаз роден и расъл странник,
но в мазен клуп въже палачът щом застегне,
вратът ми ще узнай тежи ли моят задник!
