ЮНИ
ЮНИ
Вихър вее в равно поле,
златни ниви зашумяха.
Не е вихър, а на воля
момко Юни коня яха.
Дето мине и замине
низ простора необятен,
грей от небесата сини
с лъчезарен поглед златен.
И с ръцете си вълшебни
той разстила скъпи дари,
да събират снопи хлебни
и жетварки, и жетвари.
Вихър вее в равно поле,
златни ниви зашумяха.
Не е вихър, а на воля
момко Юни коня яха.
ЗАЩО
Ставаш, татко, от зори
и се трудиш чак до мрак,
и защо си без пари
и си все така бедняк?
Гледай нашия съсед:
труд и грижи той не знай
и пак всичко му е в ред,
сякаш, че живее в рай.
Я кажи ми - в тоя свят,
кой живота тъй ред,
та един е все богат,
а пък други все в беди?
Този, който в труд живей
да е вечно сиромах,
пък богатият лентяй
да е с пълничък стомах?
