МАЛКИЯТ МЕТАЧ
МАЛКИЯТ МЕТАЧ
Бих седял на топло
от зора до здрач
като вази, хора,
да не бях метач!
Ех, че спал бих дълго,
спал бих сън богат
като вас, доволни,
да нямаше глад!
Пеял бих и ази,
пеял бих и как! -
като вас, честити,
да не бях сирак!
ВАКСАДЖИЙЧЕ
С туй сандъче остаряло,
с вехта шапка на глава,
полуголо, изгладняло,
по мегданите снова.
Хайде вакса, хайде де…
Трябва пак да се яде!
Нямам майка, ни бащица,
сам-само съм, без имот,
в тия две ръце, в таз душица -
в тях е моят цял живот.
Хайде вакса, хайде де…
Трябва пак да се яде!
Студ и жега аз не хая,
а безспирно все снова
и не мога да се мая -
хляба носи ми това.
Хайде вакса, хайде де…
Трябва пак да се яде!
А да прося аз не смея:
туй за мен е срам голям,
че съм здрав и че умея
хляба да изкарвам сам.
Хайде вакса, хайде де…
Трябва пак да се яде!
