Тед Кусър

превод от английски: Благовест Петров

НА СЕВЕР ОТ СЪЮЗА

Това е запустяла къща; и най-дребна
покъщнина не е останала, дори не и
вестник, просмукал се от дъжда,
под счупения прозорец; нищо, което
да ни подскаже за начина на живот на хората,
които тук са живели; само това,
че са го отнесли със себе си. Но почакай:
тук, разграфени с молив през няколко инча,
нагоре по касата на вратата, тези малки знаци
отбелязват растежа на дете
нетърпеливо да приключи с това;
дете, изпънало врат,
в бързината си да не остави нищо тук
освен отсъствие, израснало нависоко пред входа.

КЕРИ

“Няма край на прахта
и бърсането й” ще каже леля ми
докато парцалът й, като гръм,
плющи на пожълтелия бряст
пред малката й къща. Там тя живя
седемдесет години с кълбо
от принуда, стиснато в юмрука й,
и с рамо, което скърцаше и пукаше
като клон по време на буря. Сега прах
са ръцете й и прах е сърцето й.
Никога няма край на това.

ИЗОСТАВЕНАТА ФЕРМА

Бил е голям мъж, казва го размерът на обувките му
на върха на купчина от строшени чинии покрай къщата;
също и висок мъж, казва го дължината на леглото
в стаята на горния етаж; и добър, имащ страх божи човек,
казва Библията с разкъсано гръбче
на пода под прозореца, прахът му от слънцето огрян;
но не човек за фермерска работа, казват нивите,
осеяни с камънаци и протеклият хамбар.

Жена е живяла с него, казва го стената в спалнята,
покрита с тапети с люляци и кухненските рафтове,
покрити с мушама, и дете са имали,
казва го пясъчника, направен от гума на трактор.
Парите не са достигали, казват бурканите със сладко от сливи
и консервите с домати, запечатани в нишата на мазето.
И студените зими, казват го парцалите по прозоречните рамки.
Било е самотно тук, казва го тесният черен път.

Нещо се е объркало, казва го празната къща
сред избуялия в плевели двор. Камъните в нивите
казват, че той не е бил фермер; все още затворените буркани
в мазето казват, че тя е напуснала с невротична припряност.
А детето? Играчките му са разхвърляни в двора
като клони след буря - гумената крава,
ръждивият трактор със счупения плуг,
куклата с работен комбинезон. Нещо се е объркало, казват те.

ПОЛЕТ В НОЩТА

Над нас звезди. Под нас съзвездия.
На пет милиарда мили оттук галактика умира
както снежинка пада върху вода. По-нататък от нас
някакъв фермер, усещайки студът на тази далечна смърт
запалва осветлението в двора си, връщайки навесите и хамбара
обратно в мъничката система на грижите си.
През цялата нощ градовете като блещукащи нови
поглъщат с осветените си улици самотни светлинки като неговата.

СТАЯ В МИНАЛОТО

Това е кухня. Пердетата й изпълнени
с утринна светлина така искряща,
че не можеш да се взреш отвъд прозорците й
сред следобеда. Кухня
пропадаща през времето със своите си неща
по местата им, чиниите дрънчат
горе в шкафа, ведрото
с водата за пиене се раздвижва сякаш
току що е отминал камион, но този камион
бяха трийсет години. Няма никой вкъщи,
в тази стая. Плотовете й са забърсани,
а кърпата за подсушаване виси от пирона си,
сухо листо. В домашни дрехи от мъгла,
сини престилки от дъжд, баба ми
се придвижваше през този живот като дух
и когато свършиха отредените й години
тя върна всички тях по местата им
и забърса мивката, обръщайки гръб
на останалите от нас, завинаги.