ДОВЕР
превод: Кръстьо Станишев
ДОВЕР
на палубата бе тихо
разговарях само с един
стар англичанин дошъл
в градчето Довер
фериботът посред мъгла
разделяше ни тогава
брегът беше близо
и спокойно разглеждах
скали и зелени хълмове
пристанището и крепостта
ПЛЕВНЯ
огромен шум само
не зная точно къде
нейде зад мене
може би трактор
и тихо бръмчат насекоми
някои издават по-силни звуци
покрай тях съм беглец
който изподраска
хартията
МАЛИНАЛКО
(скален паметник на ацтеките)
І.
тук всичко е изрязано от скали -
раззинат клюн на орел, небце червено,
очи втренчени в дрезгавината,
светлина на овраг очите обгаряше
(разширени зеници).
какъв проект съединяваше частите?
обграден съм от кръглоскално
пространство,
от орли и ягуари, но превъзмогнато
чрез отворена паст на змия.
В какво черепно пространство
се вторачиха
строителите на паметници за да
проумеят
тези форми от черен гранит?
птичи гласове, ромон на извори
посред овраг,
преминавах по пътя насам накъм
височината,
съгледах гранитния паметник
сякаш природно творение -
тук нищо не е било построено, а било
изкопано свободно,
пласт от пласт е бивал отделян,
за да се попадне на онова, което
трябвало да се съгледа.
ІІ.
„Много добре организирано общество…”
Ницефоро Фернандес говореше
за миналото
сякаш той беше тогава живял.
обществото го нямаше
пред гладко издяланите
скални стени
със ивици хоризонтални.
пред тях се простираше
грамада от скални кълба -
валчесто издялани черепи,
поломено говорене.
съществуващото не беше ли
достатъчно?
съответствие търсех,
но не намирах отговори.
ІІІ.
сънища се сменяха при събуждане.
опитвах да си спомня едно изречение -
което бях съхранил като йероглиф.
съгледах картина, с красива линия,
дълго я гледах, докато изчезна.
глас в двора, питаше за стаята.
копита, тропот, улична настилка.
насрещна стена, наполовина с прозорци,
лицето ми сякаш се вкаменяваше.
(Malinalco, Estado de Mexiko, November 1985)
