превод от руски: Георги Джагаров

КОРЕЙСКИ НЕИЗВЕСТЕН ПОЕТ

***

Отворих очи и погледнах:
от милия имам писмо.

Сто пъти го четох, прочетох,
до млади гърди го притиснах.

Ах, леко бе то - перушинка,
а тъй на сърцето тежи!

КОРЕЙСКИ НЕИЗВЕСТЕН ПОЕТ

***

Чуй, ветре! Моля те, не вей
през лунна нощ на моя двор заснежен,

че струва ми се - не ти вън шумиш,
а оня, който дълго се не връща;

макар да знам, че всичко е насън -
изтръпнала, аз стъпките му чувам.