145 ГОДИНИ ЧИТАЛИЩНО ДЕЛО В ЧИРПАН

Лилия Захариева

Стремежът на българите към образование и култура намира израз в създаването на обществени читални, учредяването на читалища в цялата страна.
В дописка във в. “Македония” Цариград от 17 май 1867 г. Георги Данчов известява, че на 19 март същата година в Чирпан се учредява Народно читалище “Развитие”. Една от първите задачи на читалището е изработване и приемане на Устав и Правилник. В запазените в Държавен архив Стара Загора техни оригинали с избледнял калиграфски почерк и на пожълтели от времето страници са изписани целите, състава, поддържането и управителното тяло на читалището (в устава) и реда за провеждане на читалищните сбирки и четения (в правилника)
В чл. 1 е посочена основната цел: “…. да ся даде добро и ползователно употребление на свободното от работа време на Чирпанските младежи и да ся спомогни за разпространението на полезни познания и на вкусът за прочитания помежду им.” Чл. 3 посочва мястото за неговата дейност: “…главното мъжко училище”…; състава:…Неограничен брой редовни членове, записани на особна за това книга” и как ще се издържа читалището: “….които щат плащат за поддържането му.” Чл. 4 пояснява, че основният принцип на взаимоотношения между членовете е равенство и уточнява задължението на всеки член - да плаща по 48 гроша годишно. Чл.12 “Настоятелството решава по вишегласие. То изработва правилник…..” Задължение на настоятелството е: чл. 16 “В конец на всяка година настоятелството ще дава отчет на работите си и годишна равносметка на приходите и разходите на читалището на читалището пред общо годишно събрание…”
В чл.7 се казва: “Политическите разискувания и религиозните препирни са изключени”.
При учредяването читалището наброява 21 души. Всички редовни членове са мъже. Сред учредителите са Михалаки х.Стамов, х.Неделчо х.П. Вапцаров, х.Данчо х. Георгиев, Янко Т. Кочев и др. По-късно в запазените протоколи от 1873 г. сред редовните членове са и имената на Георги Данчов - Зографина , Георги Кочев (баща на Михаил Кочев), С. Г. Моллов, х. Господин Г. Овчаров и др. Съгласно устава избраното настоятелство през 1870 г. в състав: Манол х.Славов - председател, х.Никола х.Петров -подпредседател, Киро х.Костадинов - касиер и Янко Т. Кочев - писар. Четири са основните направления на дейност: библиотечна, лекционна, театрална и благотворителна. В гласувания състав на настоятелството на 9 декември 1873 г. се включва и нова длъжност - библиотекар, която се изпълнява от Георги Кочев. От средствата, заделени от членския внос и волни помощи на така наречените благодетели, сред които е и Негово високопреосвещенство Панарет, се закупуват книги, вестници и списания. Има сведения за направен през 1873 г. абонамент за “Медицински вестник” из Влашко и за “Български книжици” от книжовното дружество в Браила. Средства се събират и от организирани лотарии по повод различни празници. От събраните средства често се закупуват книги и учебници на сиромашките деца. Сред сказчиците четем имената на Стоян Г. Моллов и Богдан П. Икономов. “Богдан П.Икономов изрече сказка на която съдържанието беше все за съгласието между читалищните братя и в друг случай когато го няма било в читалище, дружество или в друго някое общество пропада и ся загубва”. И сказката на Стоян Моллов е на същата тематика: “…за съгласието, любовта и постоянството на читалищните членове”. Новосъздаденото читалищно дружество има нужда от разглеждане на такива теми, които да съдействат за организационното му укрепване и израстване. В протокола на настоятелството е посочена и пиесата, която самодейните артисти ще представят - Геновева.
Дейността на дружеството до 1874 г. може да се определи като етап на изграждане и самоопределяне.
През 1873 г. неговите членове Янко Кочев и Георги Данчов са изпратени на заточение. Това са едни от най-активните деятели на все още неукрепналото дружество. По-късно на заточение са изпратени Ст. Моллов, Г. Кочев и др. Постепенно то изчерпва своя ентусиазъм и неговата дейност се губи във времето..
На 8 януари1895 г. учителите и учителките от чирпанските училища се събират и решават да се основе едно общообразователно дружество - продължител на дейността на предосвобожденското читалище “Развитие” като за целта избират комисия, която да изработи проекто-устав. Инициаторите за създаването му са учители и учителки. При обсъждане на устава и правилника настоятелството е в състав от 3 души: председател, касиер и деловодител. След приемането им вече се избира настоятелство от 6-членен състав: председател - Т. Минчев, подпредседатели Д. Ковачев и Ив.Гарвалов, касиер - Ив. Киров, библиотекар - П. Генов.
Целта на дружеството, както и средствата за постигането й, са посочени в чл.чл.1 и 2.
“Чл.1 Дружеството има за цел да развива умствено и нравствено, както членовете си, тъй също и обществото и да помага материално на бедни ученици.
Чл.2. Дружеството постига целта си с даване на театрални представления, литературни вечеринки, главно държани публични безплатни сказки и отваряне на вечерни и неделни училища.”
Първата театрална постановка, която се изнася на 11 май (празника на св.св.Кирил и Методий ст. стил), е трагедията “Клавиго”. Артистите се избират от членовете на дружеството. По-нататък се гласува специална комисия, която да изготви списък за “произвеждание” на театралните представления и вечеринки. Много често средствата, събрани от вечеринки, лотария и театрални представления, се дават “в полза” на бедните ученици.
През 1896 г. дружеството разширява своята дейност и сред учителите от останалите селища в околията. Все по-голямо внимание читалището отделя на развитие на театралната дейност. Избира се 7-членна комисия, която да предложи пиеси за представления. В нейния състав влизат представители от всяко училище. Отпуска се сума от 300 лева за декори и поправка на сцената, която сума се оказва недостатъчна. За дейността на певческия хор се отпускат 50 лв. Първите пиеси, които се играят са “Клавиго”, “Воденичарят”, “Коварство и любов” и “Парижките бедни”. Развитието на театралната дейност налага необходимостта от избор на съкровищник, който да пази театралните и други дружествени вещи. Развива се и библиотечната дейност, което поставя на дневен ред въпроса за наемане на сграда за дружествената библиотека. Наема се дюкяна на х. Петко х.Тенев с месечен наем 10 лв.
През 1898 г. на свое събрание дружеството гласува средства за подпомагане на заселените в Чирпан след нечувани гонения и жестокости македонски бежанци. Отпускането на помощи за бежанците става постоянна задача на читалището.
Списъкът на действителните членове за 1900 г. е 54 души. 35 от тях са учители. От 1 януари същата година член на дружеството е учителката Екатерина Крачолова - сестра на П. К. Яворов.

От протоколите на настоятелството се вижда, че финансовото състояние на дружеството не е добро и за целта настоятелството решава да помоли общинския съвет да отпусне 190 лв. за нуждите на читалището и библиотеката и взема решение да покани в състава на дружеството да влезнат бивши членове, които до момента не са се приобщили към възстановеното читалище. Друг начин, който настоятелството решава да използва за набиране на средства, е засилване на театралната дейност. Избира се театрална комисия, която да подготви репертоарен план. Комисията, в която влиза Екатерина Крачолова, включва в репертоарния план 6 пиеси: “Граничар”, “Клавиго”, “Железарят”, “Тлъсто кокалче”, “Хъшовете” и “Коварство и любов”. Избира се и режисьор, който да подготви актьорите. За такъв се посочва Ив. Киров.
На октомврийското събрание през 1902 г. за първи път се поставя въпросът обособяване на фонд за построяване на театрален салон и читалня. Все по-голямата роля на театралните представления в живота на дружеството налага на следващото ноемврийско събрание да се основе актьорска група с обособен правилник.
На събранието, проведено на 23 ноември 1902 г., се приемат нови 25 члена, сред които е и Пею Крачолов. В началото на 1903 г. вече се обсъжда въпросът за предоставяне на средства (20 лв.) на Илия Николов за създаване на хор и как да се отпразнува дружественият празник Св.Св. Кирил и Методий. В началото на 1904 г. управителят на певческия хор М. Кочев отправя предложение на председателя на настоятелството певческият хор да стане хор на дружеството. Настоятелството приема на свое заседание направеното предложение.
На заседание на членовете на настоятелството от 20 май 1904 г. се решава да се отвори отново читалнята, без да се чака получаването на средства от Градския съвет.
Дружеството вече наброява 106 члена. В писмо до кмета на Чирпанския градски съвет се посочва, че в деня на отпразнуване на 10 годишния юбилей (1905 г.) на новото дружество “Развитие” ще се положи основният камък на дружествения театрален салон и читалня.
До месец май дружествената читалня се намира в едно помещение на Стефан х.П. Николов, близо до къщата на Г.Кочев. През май 1905 г. дружеството е принудено отново да търси помещение за читалня, тъй като наемодателят е променил условията. За читалня се наема помещение, предоставено от Г. Кочев, намиращо се на чаршията при изгоден за дружеството наем от 15 лв. месечно.
Читалищното дело набира мощ в цялата страна. През 1911 г. се създава Общ съюз на читалищата. През 1930 г. се създават Окръжен и Околийски читалищни съюзи. Чирпанското читалище изпраща свои делегати на национално, окръжно и околийско ниво. Земетресението през 1928 г. подлага на изпитание дейността му. Членовете на настоятелството мобилизират своите сили и с още по-голям устрем започват действия за възстановяване на сградата и дейността на читалището.
Съгласно Закона за народните читалища през 1928 г. читалището е оземлено с над 300 дка земеделска земя. Целта на редовните членове е да се вземе заем за строителство на нова сграда. Това не може да се осъществи без стабилизиране финансовото състояние на читалището. На събрание се изказва мнение, че с построяване на казиното и отдаване под наем на земеделските земи ще се увеличат приходите, което ще направи възможно сключването на голям заем - 500 х.лв. от Популярна банка.
Събранието от 19 януари 1929 г. излиза с решение да обяви конкурс за изработване на идейни скици за строителство на театрален салон, читалня, библиотека, казино и музей.
Основна задача през 1930 и следващите 2-3 години е търсене на източници за набавяне на средства за строителството на нова сграда. През лятото на 1930 г. от 1 до 31 юли Министерството но просвещението организира библиотекарски курсове. Представител от чирпанското читалище е Тр. Христов. На събранието от 25 декември 1930 г. председателят докладва, че се е породила идеята за създаване на комитет за народни четения, наречен по-късно народен университет.
За строителството на новата сграда са необходими доста средства. Затова през април 1932 г. се обсъжда въпросът освен от Популярна банка заеми да се сключат от Търговска банка и банка „Тракия”. Приходите идват от членски внос, концерти, помощи, имоти, наем на читалищния салон, на казиното, лихви от влоговете.
На събранието от 21 май 1932 г. се взема решение постройката на салона да се започне веднага по плана на инж. Цветков от София, като детайлите се възложат на старозагорския арх. М. Георгиев. Полагането на основния камък става на 11 септември от 10.00 ч. в присъствието на читалищни дейци, училищната, общинската административна власт, представители на духовенството и гражданството.
Родолюбиви чирпанлии се включват по всякакъв начин в строителството - кой с парични благодеяния, кой с доброволен труд, а Илийчо и Катина х.Стамови от Чирпан даряват двуетажната си къща само при едно условие - техните портрети да бъдат поставени в сградата.
След няколко годишен упорит труд построяването на сградата е пред завършване и през декември 1933 г. се решава откриването й да стане на 1 януари 1934 г. с подходяща програма. В края на януари откриването е факт.
Читалището има заряд не само за възстановяване, но и за разширяване на дейността си. На събранието от 24 март 1934 г. настоятелството решава със съдействието на Михаил Тенчев и др. членове на читалището да се “инсталира кино”. На същото събрание се решава да се назначи платен касиер, назначава се и т.н. вратар. На събранието от 2 май се докладва, че читалището става член на кооперацията на Върховния читалищен съюз. Членовете на кооперацията ще плащат филмите с 50% отстъпка. След проверката на контролната комисия от 15 април 1934 г. се препоръчва да се назначи платен деловодител. Постепенно се оформя щатен състав от служители в читалището.
В протокола на отчетно-изборната събрание от 6 май 1934 г. се приема предложението да се заплаща за положения труд на членовете на театралната трупа и оркестъра.
През 1935 г. читалището вече изнася своя оперета - “Запорожци” Всички законови формалности за откриване на киното вече са разрешени и то е открито през същата 1935 година.
Бурното развитие на читалището като естествен център за културно-масови прояви продължава. На мястото на разформирования хор и оркестър на Васил Делирадев на събранието от 1 октомври 1936 г. се взема решение за закупуване на нов читалищен оркестър.
От март 1936 до януари 1937 г. читалището строи свое казино. Текат довършителни дейности по обзавеждане на библиотеката и читалнята. Това ангажира вниманието и труда на настоятелството и ощетява дейността по изнасяне на сказки и представления.
През следващите години нараства броят на редовните членове, укрепва финансовото състояние, разнообразява се дейността на дружеството. В началото на 1939 г. читалищните членове са 319. По данни от годишното събрание през февруари 1940 г. се вижда, че броят на учителите намалява за сметка на чиновниците и търговците. Дружественият в-к “Развитие” излиза 2 пъти месечно и се списва в 4 страници. Нараства интересът към библиотеката, която отчита 519 посетители. В началото на месец април се чества седмица на книгата и по този повод се организира изложба на книги предимно от български автори. Изложбата е съпътствана с изнасяне на сказки през целия месец от известни професори и писатели - една от изявите на Народния университет. Друга изява през годината е литературното четене в присъствието на Елисавета Багряна, Йордан Стубел и Матвей Вълев. През 1939 година се оформя любителска театрална трупа, която изнася представления - комедията “Скакалци” по Ст. Л. Костов и “Черното петно” от Каделбург.
През м. май 1939 г. в Чирпан се провежда събор на южно-българските хорове, на който читалището се представя със своя хор “Яворова песен”. Голяма скорост набират и филмовите прожекции, посетени от 5 500 зрители през годината. “Чрез своята лепта тя (публиката) способства да преуспее и закрепне голямото и светло дело на читалище “Развитие” - културен храм за наука и просвета за всички слоеве на нашата общественост”. Финансовите приходи на читалището за 1939 г. възлизат на 668 759 лв. Предвид доброто финансово състояние на дружеството на събрание то взема решение да се отпунат средства като награда на отличили се и даровити деца.
На втори ноември се откриват квартална библиотека и читалня в кв. “Св. Климент”.
На събранието от 9 май 1941 г. дружеството взема решение да отпусне стипендии на 2 ученици (Денчо Александров Танев с успех 5.05 и Димо Христов Кушев - 4.87 ) с най-малко имотно състояние и с най-висок общ успех. На учениците се отпуска месечна стипендия от 1000 лв. срещу задължението всеки семестър да представят удостоверение за успешно изкарване на съответните изпити. Поради добрите приходи на читалището и поради поскъпване на живота читалищните членове гласуват на свои събрания да се раздаде в края на месец октомври 1941 г. за положения извънреден труд на всеки член от персонала по една награда от 600 лв., а януари месец 1942 г. същите да получат по една 13 заплата. През 1941 г. читалището закупува собствено пиано и киноапарат.
Във връзка с направената статистика в средата на месец май 1942 година от общо 935 члена на читалището 574 са ученици от гимназията. Следващите по численост са учениците от основните училища -131, след тях се нареждат студентите - 45 души, чиновниците 26 и т.н. През 1941 г. са записани нови 45 члена.
От протоколите на настоятелството се вижда, че през 1942 г. читалището притежава 1 дюкян, който гласува да се дава под наем. В приходите за 1942 г. се вижда, че Чирпанската градска община отпуска за читалищна дейност 20 000 лева, и 1007123 лв. приходи от кино, а в отчетените разходи за същата година има перо за отдаване средства за безплатна ученическа трапезария - 10000 лв., за зимна помощна акция - 1700, помощ за Чирпанската смесена гимназия - 5000, помощ за Видинци - 2400 лв.
През април 1944 г. Управителният съвет на читалището взема решение за прекратяване на стипендиите на студентите, понеже учебните занятия в университета са преустановени.
В своята 145 годишна история читалищното дело в Чирпан има моменти на възход и спад на своята дейност. Но независимо от трудностите в развитието преди 1944 г. то успява да съхрани българския дух в чирпанлии, тяхната любов към хоровото и театралното изкуство, към книгата и киното. Интересните инициативи на читалището продължават и след 1944 г. Натрупаният в годините опит помага то и днес да остане притегателен център на хора от различни възрасти и с различни интереси, но влюбени в българското, родното изкуство и култура.