ДА ДОЙДЕШ ДО ОНЗИ СВЯТ

Никола Алтиев

превод: Владимир Луков

ДА ДОЙДЕШ ДО ОНЗИ СВЯТ

Зная -
не мога като птица
да се провирам през Времето,

пътят си повторно да намирам,

да прелетя простора,
да прекрача междата,
дверите да разтворя
и да стигна до там,
че да дойда до теб…

А казват:
само умрелите
узнавали пътя!


ПТИЦАТА

Откакто ненадейно
излетя птицата,
гнездяща от отдавна във мен -
подмамена от мълчаливия говор
на кротките морски вълни -
от тогава неистова празнота
изпълва погледа ми…

И се плаша сега от немият говор,
който полека се провира
в пукнатините на Времето…

Ала най-сетне и него дочувам…

Ей гиди, как чувам далечината му,
скитаща сега по крайбрежието и
превръщаща
болката моя
в безбрежно
Море…


СТАРЕЦЪТ И СЪНЯТ

Старецът
кротко влиза
в долапите
на съня си
недосънуван…

Откъм усойна глъб
изпълзява змия…

Студенина заробва
напред хоризонта…

и дебне злокобно
в змийския поглед…

Старецът
обаче
издълбава
за спомен
своето името
върху зида
на деня,

прекръства се
мълком

и
лека-полека
заема пусия…