Мисли на трима белетристи от различни поколения  - Боян Болгар, Дончо Цончев и Васко Жеков

интервю на Димитър Горсов

- Как се заражда у вас идеята за едно произведение?

Дончо Цончев:

- При повтарянето на едни и същи събития с различен знак, в различно време. При поразяващите ме открития, че нещо тъжно някога сега е смешно и обратно. При мисълта: как ще изглежда утре това, което днес е стойност със съдбовни последствия? При опита да се отговоря на много въпроси, които ме нападат и измъчват.

Боян Болгар:

- Попитали алпиниста Малори защо изкачил един труден връх. Защото беше пред мене, отговорил той. Аз съм като него: не отивам към сюжета, той иде при мене. Разбира се, като тоя катерач имам предпочитания: от безбройните скатове на живота избирам тоя, който ми се нрави.

Васко Жеков:

- Неочаквано.

- Спонтанно ли пишете, или дълго обмисляте творбата си? Разкажете за пътя от първоначалното хрумване до окончателния вариант на произведението?

Дончо Цончев:

- Спонтанно само започвам. Но после се оказва (това е почти винаги ), че трябвало още дълго да се мисли, да се опитват различни от възможните посоки на една фабула, на един характер…

Не искам да ви разказвам за пътя от началото до края, защото  той винаги ме е мъчил. На някои къси разкази съм направил по……..осемнадесет варианта. Наскоро завърших една комедия за театъра  -   осмият вариант е този, по който започнаха репетициите. Но и той не е последен, както вече се разбрахме с артистите и режисьора.

Общо взето -  не е за разказване….

Боян Болгар:

- „Нула диес сине линеа”  беше казал Плиний в своята „Природна история” по повод на художника Апелес: „Нито ден без черта”. Това правя и аз. Бележките ми се трупат, както са ми хрумнали. Но те не хрумват никога произволно. Предизвикани са от търсене , от предразположение. После всяка бележка отива към своето предназначение: мертекът при мертеците, чакълът при баластрата. Така се набират материалите за моите строежи: нещо свързано с младежта, нещо  -  с природата, нещо  -  с нравствените стойности, нещо  -  с творческата участ, нещо -  с родината и нейното битие….И аз като мнозина днешни архитекти работя върху „комплекси”.

Васко Жеков:

- След първото „прищракване”  хрумването трябва многократно да се завръща пак, за да остане трайно в мен. Ако изчезне, значи подвело ме е и аз не съжалявам за това, че не се връща, преосмислям непрекъснато, дори си намирам „жертви”, на които го разказвам до оня момент, в който почти всичко ми е ясно. Оттук нататък вече става трудно. Обработвам написаното няколко пъти, без да съм написал финала. Той идва много по-късно, макар още в началото да имам идея за него.

- Преди да пристъпите към работа над дадено произведение, стремите ли се към някаква предварителна психическа подготовка, която би ви помогнала да постигнете максимална концентрация на творческата енергия?

Дончо Цончев:

- Не точно по начина, по който се съсредоточава един щангист. Не и както загрявах на времето, преди да изляза на ринга. Никой не ми виси над главата ( всъщност и това е една лъжа) и мога ( много искам ) да изчакам дотогава, докато се усетя готов именно за   т  о  в  а   произведение. И ако работата потръгне, психиката сама се нагажда към нея. А колкото до творческата енергия изобщо, човек или я има, или я няма; работата не е до съсредочаване.

Боян Болгар:

- Началният тласък винаги е най-труден. Каква свръхприродна сила е необходима, за да даде скорост на ракетата? После в орбиталните пространства тя се движи сама. Белият лист е нещо страховито: пустиня без пътища, която трябва да се преброди. Писателят е неизтощим пешеходец, който все дири посоката.

Васко Жеков:

- Да, очестявам разказите си за него. Самонавивам се. Това ми дава онази психическа нагласа, която ме „отприщва”. Тръгвам зареден за сражение с белия лист…. 

- Как ви въздейства непрекъснатият поток от информация? Намира ли той директно път към вашето творчество  или се акумулира в съзнанието ви и посредством невидимите пътища на подсъзнанието в даден момент прониква в творбите ви неочаквано и за самите вас? 

Дончо Цончев:

- Лошо ми въздейства този поток. Не искам да научавам толкова, колкото научавам. И за зло или за добро разбирам, че всичко, което ме заобикаля, по някакъв начин се промъква в онова, което пиша.

Мисля, че един писател не трябва да се задръства с информация - тя пречи на спокойния философ  у него.

Искам да бъда поразен от деня, да кажем, на един таралеж, на една сврака, на един подивял котарак   -   защо  трябва бъда поразен от химическите реакции при избухването на водородната бомба? Не ми се ходи и на Луната  -   всички тези неща ме приближават до чувството за Нищо. Моят основен порив е вярата в Нещо.

Боян Болгар:

-  Обкръжава ни един свят, който не иска да знае за нашето спокойствие.  Казват, че гълъбите се ориентирали  превъзходно, но когато им пуснели радиовълна,  те губели посоката. Средствата за масова информация - радио, телевизия, преса  -  помагат, за да се осведомиш, но пречат да се съсредоточиш. А не може без тях. И от време на време писателят става отшелник в пустинните пространства на бялата страница.

Васко Жеков:

- Катадневната информация,  собствените преживявания и сблъсъци с проблемите, с жизнените факти са осъзнат начален момент, който в процеса на работата се оказва верижна реакция. Така че двата пътя се съединяват в причудливи възли.

- Какво мислите за вдъхновението? Какво е значението му във  вашата творческа дейност? Приспособявате ли се към капризите му, изчаквате ли го, или сам го създавате?

Дончо Цончев:

- Аз не харесвам тази дума „вдъхновение”. Не знам защо. Както не харесвам например и думата „муза”. Може би не знам какво точно е това - вдъхновението. Виж, настроението за работа е много по-важно нещо. Толкова важно, че си позволявам и да го изчаквам.

Боян Болгар:

- Не от вдъхновение пчелата прелита от цвят на цвят. Тя прави това, защото не може да постъпи другояче. Вдъхновението е предразположение. Останалото е рутина.  Но може да се случи дълго да търсиш това, което ти е пред очите.

Васко Жеков:

- Вдъхновението е необходимост, но мисълта може да го роди, разбира се, не винаги. За това е необходима голяма творческа дисциплина.

- До каква степен психологическият анализ участвува в изграждането на съвременното белетристично произведение? Има ли в нашата литература примери на дълбок психологизъм? Какви са вашите прогнози относно бъдещето му?

Дончо Цончев:

Психологическият анализ участвува в изграждането на едно произведение до степента на възможностите на автора. Художествената проза аз не схващам като информация. Тя е тъкмо психология  -  независимо от привидно „важния”  сюжет, време на действие, обстоятелства от реалността. Какво е човекът ( обектът на изкуството изобщо), освен действителността около него и инстинктите му? Една душа.  Една психология.

Имаме образци, защото имаме добра проза. Може да се желае още много.

И бъдещето му, както и настоящето, както миналото - това е сърцевината на художественото литературно творчество, ако питате мене.

Боян Болгар:

- Два са главните подхода на писателя:  анализата и синтезата. Белетристът - аналитик, предпочита изграждането на характери, за да въздействува чрез тях на обществените нрави. Естетът - синтетик, предпочита да покаже нравствените стойности, за да повлияе с тях върху отделните характери. Отвътре навън или отвън навътре  -   все  едно, стига да бъдеш убедителен. Тези похвати са вечни.

Васко Жеков:

- Социалните проблеми, личните съдби на героите винаги носят психическо натрупване, което иска своя психологически анализ, задълбочено проникване в „аз”-а на образа, което да доведе до вътрешен личен и социален самоанализ, който е една неразорана нива в нашата литература. Такива образци има само в творчеството на Йордан Йовков, Павел Вежинов, Ивайло Петров и Генчо Стоев. Смятам, че психологическата дълбочина е полето, където ще си дадат сражение поколенията по-млади билетристи.

- Какво според вас трябва да бъде съотношението между чисто сюжетното начало и мисловните елементи в съвременната проза?

Дончо Цончев:

- Няма точна рецепта. (Ако имах, едва ли щях да я кажа, преди да са разбрали това другите от самата ми работа.) Не вярвам в чисто сюжетното начало.

Боян Болгар:

-Никаква рецепта не важи, когато имаш да кажеш нещо на света. Можеш да го пошепнеш, а можеш и да го изкрещиш. Гладните, които ще искат да ги нахраниш, няма да станат по-сити, ако им поднесеш порцията агнешко във вид на малко агне…   Казано съвсем общо, телевизията е по-малко мислеща, защото е картинна, литературата и по-мислеща, защото е чисто слово. Тия, които мислят увлекателно ми допадат.

Васко Жеков:

- Сюжетното начало досега винаги е натежавало в съотношението си с мисловните елементи. Често те присъстват в ремарки и доуточнения. Със задълбочаването на вътрешните конфликтни ситуации тяхното място като обем расте. Нерядко става доминиращо и започва да изпълнява функциите на двигател в развитието на повествованието.

И колкото това да не се харесва на четящите пред ред и любителите на пейзажното и действено начало, мисловните елементи, обрисуващи психологическия момент, имат бъдеще и развитие. Натам е и една от главните посоки на съвременните търсения на романистите.

- Как художествената измислица и житейският факт се намесват в изграждането на вашите творби? Кое от тях се ползува с приоритет?

Дончо Цончев:

- Житейския факт си избирам сам. Това вече е отговор на въпроса, кое се използува с приоритет. По-ясно, ако трябва: аз не съм журналист, житейските факти не са обект на моята професия. Те само ми помагат, както с художествената измислица аз бих искал на помогна на тях.

Боян Болгар:

- Не измислям, а само подреждам наличното. И понеже вече си послужих със съпоставката с архитектите  -  правя като тях: строя с материалите, които са ми на разположение. Поради това нашите постройки са винаги несъвършени. Но те имат предимството, че съответстват на епохата. Друго би било, ако градях партенони от чист бял мрамор. Обаче днес мраморът служи за облицовка.

Васко Жеков:

- Жизненият факт като основа на едно повествование, на една случка, на един епизод е много полезен. Но той е само основата, в която се вгражда вътъкът на тъкънта. И както основата във всяка тъкън крепи плата, но не е скрита от вътъка, така трябва да е и при изграждането на белетристичното произведение. С вътъка, т.е. с житейската измислица, се правят нюансите, изграждат се детайлите, скрепява се цялото сюжетно развитие.

- Каква роля играе интуицията в творческия процес?

Дончо Цончев:

- Изглежда, огромна.

Боян Болгар:

- Ако наричате интуиция чувството за мярка, ще бъда с вас. Интуицията е също натрупан опит, но опит, който вече се е превърнал в нещо като втора природа. Писателят понякога не може да обясни защо маха едно сравнение, за да сложи друго или нищо да не сложи. Това той върши, защото природата му го иска.

Васко Жеков:

- Второстепенна.

- Може ли лошо заглавие да повлияе на популярността на добро произведение?

Дончо Цончев:

- Този въпрос ми се вижда несериозен. Ще припомня приказката за добрия кон и лошия чул върху него.

А ако искате да направим въпроса сериозен  -  ето неговият отговор: за съжаление може.  Поради повърхностното мислене на една част от читателите. Повърхностното отношение към една книга.

Боян Болгар:

- Заглавието е като дрехата. Дрехата влияе - дотам, че поговорка се е намерила: „Дрехата прави човека”. Но друга поговорка също се е намерила: „ По дрехата посрещат, по ума изпращат”. Прочее и в облеклото, както и в литературата трябва да се следва модата издалеч.

Васко Жеков:

- Разбира се, но временно.

- Каква е ролята на критиката във вашето творчество? Помага ли ви тя в творческия път? Как приемате неточните преценки или тия, които смятате за неточни? Всяват ли те някаква депресия в творческия ви процес, или просто ги отминавате?

Дончо Цончев:

- Бих искал да кажа: никаква. Но не е вярно.

В някои случаи ми помага, в други ми пречи.

Нервно приемам неточните преценки. Макар, че и това не искам.

Депресия се всява понякога, въпреки че не бих искал да бъде така, но тя се отнася лично до моя емоционален свят, а не да творческия процес. ( Ето още една фраза, която не харесвам много: „ т в о р ч е с к и   п р о ц е с”.)  Както и да е, точно това нещо, което се обозначава като „творчески процес”, при мене е толкова независимо от преценките, колкото са зависими резултатите от него. Нещо повече -  когато съм депримиран (от каквото и да било), творческият процес е спасение, храм, възможност да реагирам, да се спася.

Боян Болгар:

- След като цветята са цъфнали в поляната, идва критикът и ги бере. Но какво от това, че той ще възхвали лалето, задето е напето, а ще порицае теменугата, която е свита? Нито лалето ще стане повече лале, нито теменугата ще стане по-малко теменуга в неговата китка.

Васко Жеков:

- Засега малка. Ще е добре в бъдеще да е така. За сборника ми разкази „Митница” общо взето излязоха положителни оценки, но ако някой събере тенденциозно отрицателните пасажи, ще разбере, че цялата книга се отрича. Един едно, друг друго, значи добре е човек сам да си прави изводите.

- Какво значение отдавате на културата при реализирането на един талант?

Дончо Цончев:

- Значително.

Боян Болгар:

- Спомням си една мисъл на Едуард Ерио, държавник и писател от първата половина на нашия век: „Културата е това, което остава, след като сме забравили всичко”.

Тоя незабележим натрупан остатък е нещо твърде необходимо. И не само за твореца. То е като добрият климат  -  допринася за разцъфтяването.

Васко Жеков:

- Огромно. Особено за белетристиката в крупните жанрове. Но не са редки случаите и на травматизация.

- В творческия труд количественото натрупване води ли до качествено изменение, или е възможно да се окаже противопоказно?

Дончо Цончев:

- В положителен смисъл. Защото в изкуството на един писател има много „занаят”, който се учи.

Боян Болгар:

- Ако разполагаш само със сачми за зайци и с тях си тръгнал на лов за елени, сметката ти е крива: големият дивеч ще ти се изплъзне. Но ако си вдигнал каква да е язовирна стена и пълниш язовира с малкото си поточе, един близък ден ще се намериш пред кубиците на голямото езеро.

Васко Жеков:

- Количественото натрупване само по себе си е положително качество, но за да не изиграе лоша шега на автора, той трябва да съумява да се раздели с част от него, разбира се, но без болка.

- Мислите ли, че благоденствието разглезва писателя, а нуждата го стимулира? Как влияе според вас материалната обезпеченост на младите писатели?

Дончо Цончев:

- Напротив, нуждата убива.  Благоденствието разглезва само податливите на това. Колкото до младите писатели, аз не виждам да са чак толкова обезпечени, та да разбера как им влияе.

Боян Болгар:

- Талантът стои по-високо от нуждата и охолството. Русо беше беден, Толстой беше богат. Дай възможности на тоя, който може, той ще ги удвои. Дай същите възможности на тоя, който не може - ще ги похаби. Охолството разглезва оня, който работи само за да го постигне. Ще повторя Пушкиновия израз: „ Вдъхновението не се продава, но ръкописът  - да!”

Васко Жеков:

- Не съм благоденствал и не зная, но нуждата в никой случай не може да бъде естествен стимулатор. Желанието да се отървеш от нея чрез литературна дейност е вече корист. Мисля, че доколкото познавам обезпечени млади белетристи, това им влияе добре: възможност за независимост, по-задълбочено проучване на фактите и по-продължителна работа над текста.

- Как пишете? През кое време на денонощието? При какво душевно състояние - гняв, смут, спокойствие? Влияе ли ви обстановката, смяната на работното място, сезонът?

Дончо Цончев:

- Няма час от денонощието, в което да не се е случвало да пиша.  Искам да сменя тази система, но нямам кой знае какви успехи. Понякога ставам изведнъж посред нощ, което хвърля в ужас семейството ми  -   точно тъй хвърлях в ужас навремето различните си хазайки. Впрочем и тия, и ония са единодушни: „ От теб човек няма да стане”. ( Не се сещаха моите хазайки, че аз исках да стана не човек, а писател.)

Нищо не ми влияе. „Червените слонове” написах в една барака, във влака София - Левски и на кушетката у едни приятели, които през това време пееха, защото се бяха напили. Писал съм в гората, край някое шосе… Веднъж опитах в колата, в движение, но после се взех аутостопьорка, да й диктувам…

Боян Болгар:

- През кое време на денонощието? Всяко време, стига да имам какво да кажа. И в самолета, и на гости, дори насън. Една нахвърлена мисъл в бележника може да се окаже по-късно ярко петно при развитието на една теза.

Васко Жеков:

- Пиша сутрин рано. Започвам в 6 часа. Събуждам се с желание за работа, което ми създава спокойствие. То обаче е твърде неустойчиво, ако не мога да започна веднага.  После обстановката няма значение. Поради липса на условия често пиша в читалнята на народната библиотека „ Кирил и Методий”. Тогава денят започва по-късно. Смяната на работното място и сезонът не ми влияят.

- Как протича при вас творческият процес -  с лекота или мъчително?

Дончо Цончев:

- Да ви кажа честно: отвратително….

Боян Болгар:

- Мисля, че не е мъчително за лястовицата да прави цял ден волти и лупинги в простора, за да улови една или друга мушица. И какво би правила лястовицата, ако поради мъчителните лупинги се откаже да постоянства? Трудни са волтите и лупингите на перото, шеметни са, но и са жизнена необходимост.

Васко Жеков:

- И едното, и другото. Пиша по-малко, с големи промеждутъци в един дълъг работен ден.Не мога набързо да нахвърлям количество, затова ставам, разхождам се, пия кафе и отново на листа…. Така -  многократно.

- По колко часа на ден работите?

Дончо Цончев:

- Понякога за две седмици нищо, понякога за един ден много повече. Зная, че не изглежда красиво да нямам система, но аз наистина нямам. Ще прибавя едно: „ „ все още” от приличие е  д е й с т в и т е л н о   желанието  най-сетне да имам система.

И все пак работата при нас не е в системата.

Боян Болгар: 

- Нито ден без ред! Колко време изисква един ред? Понякога миг, понякога час, понякога ден и нощ.

Васко Жеков:

- 5-6-7 часа, без работата ми в редакцията.

- Имате ли някаква система и график на работата си?

Дончо Цончев:

- Мисля, че с това вече сме наясно.

Боян Болгар:

- Както всички трудови хора. Сутрин с пресни сили най-трудната работа, следобед  - поправки, допълнения на свършеното, вечер   -  осведомяване, подготовка за утрешния ден.

Васко Жеков:

- Система -  да! График с относителна стойност.

- Имате ли кризисни моменти в творческия си път? Как ги преодолявате?

Дончо Цончев:

- Не знам как ги преодолявам, защото не съм ги преодолял.

Боян Болгар:

- Творческият път винаги е непреброждан. Всеки творец го извървява сам.

Васко Жеков:

- Да, оставям работата, но се чувствам много травматизиран. После нещата сами се регулират.

- Творческата среда, общуването с писатели необходимо ли е на твореца? Подхранва ли неговото творчество или го затваря в херметическия кръг на интригата, творческата суета, естествената склонност да се адаптираш към другите?

Дончо Цончев:

- След моята дълга командировка в другия, простия, обикновения и ( поради  геологията) особено самотния свят, средите в които се оказах ми действаха много, много добре. Те и досега ми действат добре  -  още не съм се научил да мразя колегите си. Не че нямам основание за това, но проста не съм се научил. Зная, че не ми се завижда за тази особеност, но и това е приятно.

А колкото до естествената ми склонност, тя е да ги накарам те да се адаптират към мен.

Боян Болгар:

- Които си приличат, се привличат. Контактите между творците им помагат да се ориентират. Макар че биографиите на много от великите ни отвеждат към тяхната жажда за уединение.

Васко Жеков:

- За съжаление много често се бърка понятието творческа среда. Събирането на няколко писатели заедно, играта на остроумие, определянето йерархията и стойностите не е естествена среда, в която трябва да попадне младият поет. На практика обаче се оказва, че именно там се решават важни проблеми, свързани с печатането и издаването, със създаването на популярност. Дори на самочувствие, което винаги е отрицателен белег.

- Къде предпочитате да живеете и творите -  в провинцията или в столицата? Защо? Какво е според вас влиянието на местожителството в творчеството на писателя, разгледано и от положителната , и от отрицателната му страна?

Дончо Цончев:

- Предпочитам да живея и на двете места. Затова си правя къща в Нови хан и си мечтая по-скоро да имам и нея, освен жилището си в София.

Само в София не е хубаво. Пренервирам се и се натъпквам със случки, събития, които не ми трябват.

Само в провинцията не е хубаво, защото живият, динамичният, истинският съвременен свят, за който пиша, не е около мене и склонността ми да го забравям бързо ме праща към друг вид поетически съзерцания.

Боян Болгар:

- Местожителството дава опита, преживелиците, спомените, твърде често и светогледа. Но това не може да се избегне, макар че ни прави едностранчиви. Най-сетне никой не е всестранен.

Васко Жеков:

- Предпочитам столицата. С напрегнатостта си те е естествен  стимулатор, който може да даде много „ темп „ в работата, но може да тласне неукрепналия характер по заобиколни пътища на лекото и бързо спечелване на популярност.  Провинцията предпазва от това, но прави пътя ненужно дълъг и усложнен. Понякога може да доведе до забавяне на творческото развитие.

- Кои са били вашите учители в началото на творческия ви път, по-късно и сега? Има ли автори, които да са стояли винаги в центъра на вниманието ви?

Дончо Цончев:

- Не мога да ги изброя, много са. Има автори, които човек не може наистина никога да подмине в съзнанието си - на всичкото отгоре те се увеличават с времето.

Боян Болгар:

- Физическото родство е неотменно, духовното е пожелано. Ако трябва да цитирам само едно име, което ме е съпътствало, това име е Монтен.

Васко Жеков:

- Аз започнах отзад напред. След приключване на актьорската си кариера първо писах рецензии по детска литература, после много журналистика. Към белетристиката минах по-късно и аматьорски -  учих се от хора, които сега разбирам, че нямат особена стойност. Затова препрочитам класиците, моите връстници и по-младите от мене. Пряк учител нямам, затова много се радвам, че в рецензиите, писани за мене, никъде не се споменават известни автори или наши съвременници, на чиито влияния да се поддавам.

- Случва ли ви се да изпитвате влиянието на автори, по-млади от вас? В смисъл -  приобщаване към тяхната житейска концепция, творчески открития, атмосфера?

Дончо Цончев:

- Случва ми се да изпитвам любопитство.

Боян Болгар:

- Поколенията се следват, но не си приличат. Поколението на по-младите е някак освободено от нюанси. Ако те можеха да имат нашата деликатност и ако ние можехме да имаме тяхната прямота! Аз им завиждам.

Васко Жеков:

- Редовно чета „Родна реч”. Поразяват ме неочакваните открития на юношите.  Дори по-младите с няколко години от мен разсъждават по-различно. Ние трябва отрано да се съобразяваме с това. Динамиката на дните ни е много голяма, затова ако не искаме да изостанем от времето си, трябва да се обръщаме назад към по-младите.

- Твърди се, че роденият талант, независимо от житейските обстоятелства,все някога ще се прояви. Споделяте ли това становище?

Дончо Цончев:

- Напълно споделям. То е като приказката за шилото в торбата.

Боян Болгар:

- Шило в торба не стои. Талантливият има това качество, че създава обстоятелствата, които му помагат да се появи.

Васко Жеков:

- Не, не споделям това становище. Мисля, че човечеството в хилядолетната си история е загубило таланти от рода на Шекспир и Достоевски само затова, че пред тях са се изпречили непреодолими житейски проблеми, а тяхното психическо, пък дори и физическо здраве не са им позволили да издържат.

Издръжливостта е съставка на таланта, често решаваща.

Тя е продиктувана и от вярата на човека в себе си, но прекаленото изпитание може да се окаже свръхчовешко.

- Какво мислите за ранната професионализация? Пагубна ли е за младите таланти? И от друга страна, непрофесионалното отношение към литературата не води ли до дилетантство?

Дончо Цончев:

- Щом са таланти, нищо не е пагубно за тях. А колкото до непрофесионалното отношение към литературата, то вече е едно готово дилетантство. Освен случаите, когато наистина се касае за таланти.

Боян Болгар:

- Във всички области на живота е необходима специализация. Тя е „летящ старт”  за талантливите. Ранна, но непогрешима специализация. Векът на бързината я иска.

Васко Жеков:

- Аз съм за ранната професионализация, особено за белетристиката. Тя дава свободно време, освобождава от странични ангажименти и ако авторът е решил да стане писател, той сам ще си наложи творческа дисциплина за сблъсък с живота, за проучване на проблемите му. Макар че при мене нещата стоят точно обратно.  Полезно е да се мине през „школата на живота”, но не и да се остане там. Професионалното писане иска много работа, много преосмисляне. Непрофесионализмът е показал не малко подводни камъни и плитчини. 

- Кои принципи на писателската си  дейност следвате неотклонно?

Дончо Цончев:

- Да бъда по възможност максимално честен -  тези принципи.

Боян Болгар:

- Писателят живее в стъклена къща, видим е отвсякъде. Той не може да не бъде честен и взискателен към себе си. Върху фронтона на храма на Аполон в Делфи са били издълбани тия думи: „Познай себе си!”. Познай себе си, за да цениш другите.

Васко Жеков:

- Търпението.

- Преди да предложите работата си за печат, обсъждате ли я с някого?

Дончо Цончев:

- Преди да я напиша мога да я обсъждам с когото и да било. След това -  само с баща ми, жена ми, напоследък и с децата ми.

Боян Болгар:

- Може ли тези, с които сме споделили целия си живот, да не са и първите ни съветници?

Васко Жеков:

- Да, макар че е късно. Обсъждане се мъча да правя по време на работа.

- Чие мнение зачитате повече - на професионалиста или на читателя, когото цените?

Дончо Цончев:

- Всички мнения ме интересуват. И все пак читателят не си криви душата, тъй като няма защо.

Боян Болгар:

- Никой писател не пише, за да се хареса на своите събратя. Писателят пише, за да помогне на своя народ да открие посоката на утрешността.

Васко Жеков:

- И двете. Те са независими едно от друго и нерядко противопоказни. Затова остава третото - собственото.

- Как четете чуждите произведения?

Дончо Цончев:

- Когато са хубави  -  с голям интерес.

Боян Болгар:

- С желание да се науча.

Васко Жеков:

- Бавно.

- Как влияе възрастта върху творчеството ви? Нараства ли творческата ви енергия, личният ви опит прибавя ли нещо към нея или загубата на едното се компенсира от придобивката на другото?

Дончо Цончев:

- Засега всичко нараства. Бих искал да продължава така….

Боян Болгар:

- На млади години и талантът търси себе си. На стари години той отстоява себе си. Смелост и мъдрост не вървят ръка в ръка. Но аз все повече се убеждавам, че мъдростта е смелост.

Васко Жеков:

- С навлизането във възраст, човек става по-прецизен, дори по-консервативен. Установяват се привички, навици. Ако успее да запази младежки дух и да го съчетае с взискателността на старостта, ще бъде добре за работата му.

- Каква мислете, че ще бъде литературата на бъдещето? В каква насока ще се развие тя?

Дончо Цончев:

- По-смела.

По-кратки форми.

По-ефикасно действаща върху правителствата, политиката, процесите в света и тоталния морал на човечеството.

Аз съм човек оптимист.

Боян Болгар:

- Появата на телевизията противопостави картината на буквата. Гутенберговата цивилизация на печатаното слово е във война със зримо-слуховата цивилизация на радиото, телевизията, киното. Вертикална или хоризонтална култура?  Вертикалната култура на книгата или хоризонталната на екрана? Въпросът мисля, че е и отговор. Книгата ще трябва да търси задълбоченото, докато екранът ще продължи да търси главно забавното.

Васко Жеков:

- Литературата на бъдещето  -  тя може да донесе и изненади, но вековете, натрупали творчески опит, ще я направляват. Насоката ще е самовглъбяване.

---

литературно-художествен алманах „Зорница” -  Габрово, кн. 10, 1977 г.