ПОГЛЕД

Владимир Луков

ПОГЛЕД

Пътят неистово тръгва…
(Пътят подмамва с тръгване.)

Пердето е бяло и рехаво.
Стъклото - тънко, невидимо.

Време цари между тях -
стаено е като убиец…

А вънка - вънка е пролетно.
И цъфти сега неумиращо…


БУРЯ

Майска буря
кърши
майски клони…

(Който иска със поклони -
нека оцелява!)

В мен - дърво
със корен буен -
пак начева пътя…

Листи луди,
вейки луди
в скрити
пъпки
се
явяват.

Нека бурята да кърши,
нека кърши майски клони!

Коренът й щом е в мене
аз бездруго оцелявам…


СЛЪНЧОГЛЕДИ

Слънчева шир…
Море от златисти
отблясъци.

Златни вълни
кипят в резедата
загатвани.

Майски простор -
място за всеки
и всички.

Море от самотници…
Море от самотници,
истински.

Всеки със всеки -
гледат във Слънцето
влюбени…

Никой не дръзва
сянка да хвърли
над другия…


БИТОВО

Набраздявам земята усърдно…
Жена ми след мен засява.
Врабчета боричкат се стръвно.
Задява се с вишната Вятърът.

Кучето мое в пътеката
по гръб се търкаля, играе.
Ходи с крака по Небето,
вихри с опашка Безкрая…

Слънцето гледа зад облак
как усърдно изправям
браздите с лъчи, които
в моята гледка сияят…


ОКЕАН

Светлее тих, светлее нощем
и те примамва като стих
със музика и с ритъм мощен…
да яхнеш чудния Светлик
на първата вълна, която
в нозете ти сега трепти
и се разлива непозната
в предишни свои висоти…

И яхваш го… А Той внезапно,
от теб самия доловен,
обсебва те и всеобхватно
подема те… дордето в плен
почувстваш тази всеобхватност…

Тогава в теб се шири Той
и те подхвърля като вейка
в Душата на Безкрая свой…


ТВОРЕЦЪТ

Свещ гори… Люлее мрак
в прегръдката си Светлина…
И светлината Мрак люлее
в прегръдката си… Тъй нощта
отвън в просъница светлее…

Луна изгрява в нов копнеж…
Звезди в пространства тъмни зреят…

И тъй загатва тази свещ
стих, във който Той живее…


ПЕТИЯТ

Златни пендари в плиткия залив
Слънцето,
Вятърът,
Водата
и Пясъкът
коват и леят…

Бляскат светкавици…

…А и Поетът, който ги гледа
и ги довършва - без недостатък…


СИНОР

Граница нужна си ти на Безкрая -
място за райски изпъдници…
Кой откъдето свърне, остава.
Има ни всички под Слънцето.

В Теб всеки цъфти на своя си корен
и като див плододава…
Кой - семена и плод за болен.
Кой - цвят за обич и радост.

А и - прокудени - да се кълнем ли! -
не искаме райски сараи!…
Стига ни туй, че в Теб сме родени
безсмъртни чеда на Безкрая…


СЯНКА

Няма наистина с теб да говоря,
но ще опитам накрая…
Нека ме мислят за много болен -
ти да си сянка до края!

Всичко над теб е толкова просто,
колкото е немислимо.
Даже въпросът на въпросите -
кой съм!? - е вече безсмислен.

Ти си наистина странна реалност
в погледа на Светлината.
И Тя във твоя - със всичко общо и
с нищо общо в душата ми.

Само не зная, но и туй ще науча -
кой във мен ви смирява…
И ме използва във този случай
неизразимото да изразявам…


ХУМБА

Дълбана с години, а после забравена
(като стих недовършен) в Превала…
А аз защо (ли) минавам случайно
пред нейната паст заспала!

Защо (ли) в душата ми тя се разкрива
в сплит от потайни тунели!…
Кой (ли) какво (ли) в тях е укривал,
за да го видя овреме!

Тя (ли) ей тъй (ли) - за своя изгода -
ме стряска с неразгадана
същност в съня ми! Или неволно
аз пробуждам кошмара й!

Няма за мене надежден отговор.
Нито за нея аз имам.
Само узнаваме в този наш говор,
че вовек ни е имало…


ТРИОРЪТ

Което през първото сито не мине,
живее: отива за посев в земята…

Което през второто сито не мине,
живее: отива за хляб във хамбара…

Което през третото сито не мине,
живее: храна за животни остава…

Което през трите сита преминава
живее: отива за тор и за вятър…

А казват (защо ли!), че равенство няма…


САМОТНИКЪТ

Беглец от себе си
и преследвач на себе си…

Кой точно ще е той - кога -
не може още да решава…

Долавя се - но не съвсем -
в превъплъщенията свои…

Убягва си, реши ли той
душата си да изповяда…


РАЗДЯЛА

Гората тази нощ е странна…
Светлее както никога във себе си
и син скрежец я навалява
с дъх от този лунен хребет…

Страхът от неизвестното го няма…

Познато е сърцето в песента си…

В душите ни вали скрежец и няма
в гърдите ни между сърце и разум
предишната преграда странна…


ОПИТ

Очите свикват на тъмнина -
учат ни спецове в Мрака…

Моите свикват на Светлина -
и на най-нищожната в мрака…