Петър Краевски

Върви Емел Етем из газовото находище, гази пльокащия жабуняк. Блатни мъхове бълбукат в краката й, серни пари се завихрят около ботушите от кожа на кайман. Изригва гейзер. Нежни пръски метанови производни полепват по топираната й прическа – мъниста от опушен тюркоаз! Върви Повелителката на бедствията и стихиите, цепи направо през тръстиките. Внезапна луна пробива облаците от нерафинирана газ, просветва кратко и аварийно – колкото да озари грима по лицето на Недостижимата. Няма край газовото находище. И начало няма. И прииждат нови облаци. И луната отново се скрива. И навред – нощ с цвят на мазут.
- Ммм… пропан-бутан… етан… пентан… хексан… ммм… серен хексафлуорид… Кой казва, че в блатото няма достатъчно газ? – провиква се Емел Етем и отривисто души въздуха, ноздрите й – газови турбини! Тука е Сметището на Големия преход. Тука гният най-големите боклуци!
- Ммм, каква е таз миризма?… – сбърчва вежди Етем. – Три-коалицион-пара-демокрацит… Някой от коалиционните партньори пак се е изпуснал…
- Стана авария… – странен звук разпорва тишината.
- Сергейчо, пак ли се криеш в папура?
Откъм подветрената страна шушкав шепот се изнизва по терлички.
- Излез, Сергейчо, ела изгрей на магистралния газопровод! – подканя го Непогрешимата и разтваря стеблата папурени. – Добре че си ти, инак да сме закрили министерството на бедствията и авариите…
Нъц. Не излиза Сергейчо на магистралния газопровод. Не рискува. Защото знае, че Великата Сибирска Медведица е врътнала кранчето и дебне край нагнетяващите подстанции. Дебне за абстинирани газолюбиви. Гладна е Медведицата. Не подбира. С един удар троши гръбнаци, затова по протежение на тръбата се въди само безгръбначна гад. А как фосфоресцира таз мекотелеста маса! Нежно и ненатрапчиво. Предимно в синия спектър. Кротко се люспи и копулира на опозиционни двойки в призрачната мъглица.
Странен звук отново раздира тишината. „Това трябва да е Гологлавият царски хвалипръцковец!”, мисли си Емел и горестно въздиша отнякъде. Намаля популацията на блатните хвалипръцковци, мутира, разпиля се. Но дебитът на газовото находище не пострада. Газ има! Жив да е Р. Овч., че докара тръбата на Великата Сибирска Медведица по тия ширини. Той вкара не само тръбата, но и Медведицата в папура. Сега Р. Овч. си живурка на топличко в газопроводната мрежа, щото в нея газ не тече. Изобщо Голяма работа свърши Р. Овч, голяма. Само от тая негова голяма работа има да черпим газ поне още Преход и половина!
Върви Емел Етем из газовото находище, върви и стърчи като тотем по време на бедствие. Медитиращи жаби подскачат край Нея сякаш самата Тя е оброчище. Пророчица е Тя, предтеча на Този, който върти всичко около Себе Си като обръч – алфата и омегата на блатото. Духът на тресавището. Него търси, Него зове. Нему дарове носи. Върви Непоклатимата успоредно на магистралния газопровод и перпендикулярно на всичко останало. Върви и бедствието с нея. Върви и пори тъмата с цвят на мазут. И няма драма, няма драматургия. Тук, сред калните пльокавици, всъщност никога нищо не се случва. Като в този фейлетон. Само един въпрос виси във въздуха и чака искрата на нагнетеното недоволство.
Кога ли ще се запали главата на умислените тръстики?