ПРИКАЗКИ

Константин Ушински

превод: Ангел Кралийчев

ЛИСИЦА И ГЪРНЕ

Отишла една жена на нивата да жъне и потулила зад снопите гърне с мляко. Приближила се дебнешком към гърнето лисицата, навряла си в него главата, излокала млякото и тъкмо да си върви, ето ти беда - главата си не може да измъкне от гърнето. Ходи лиса, върти си главата и дума:
- Хайде, гърне, пошегува се, стига толкова - пусни ме, гърненце! Стига ти, миличко, позабавлява се - поигра си, стига ти!
Но гърнето не се махвало, каквото щеш прави. Разсърдила се лисицата:
- Почакай ти, проклето! Щом не се махваш с добро, ще те удавя!
Затекла се лисицата към гората и почнала да дави гърнето. Че гърнето потънало- потънало, но и лисицата повлякло подире си.

СЕЛЯНИН И МЕЧКА

Сдружили се мечката и селянинът и намислили заедно да посеят ряпа. Селянинът казал:
- За мене коренчето, а за тебе, Мечо, връхчето.
Пораснала чудесна ряпа.
Селянинът си прибрал коренчетата, а на Мечо дал връхчетата. Поръмжал Мечо, но нямало що да чини.
На другата година селянинът рекъл на мечката:
- Хайде пак заедно да сеем.
- Хайде! Само че сега ти ще вземеш връхчетата, а на мене ще дадеш коренчетата! - почнал да се пазари Мечо.
- Добре! - отвърнал сговорчивият селянин. - Нека бъде по твоему.
Посели пшеница. Добра пшеница се родила. Селянинът получил връхчетата, а Мечо - коренчетата.
Оттогава дружбата между мечката и селянина се развалила.