Иван Жилкен

превод: Георги Михайлов

- Бий хидрите, разгатвай у сфинкса тайни странни!
В прегръдки златни бързай да късаш плодове!
- Защо без жал напуснах любов и стихове
и дойдох тук от рая с градините уханни?

- Ти чуваш звек от меч и схватки непрестанни,
тръба, към бойна слава която те зове?
- О, колко черепи!… - Грамади с трупове!…
Гнусят ме варварите и подвизите бранни!

Опърлих свойте клепки да гледам слънчев зрак,
а гарвани в съня ми към мен прелитат с грак,
телото ми студено да ръфат с хищна злоба.

Но най е страшно в тази зла мъка, че страстта
пак иска да свести в мен сърцето и вдън гроба
и търси пак в душата жар, скрита в пепелта!