Иван Жилкен

Иван Жилкен (Iwan Gilken, Gilkin, 7.01.1858-28.09.1928), белгийски поeт, e роден в Брюксел. Получава класическо образование в института „Св. Луи”. Завършва право в Лувенския университет. Работи в брюкселския Върховен съд, после се отдава на литературна дейност. Сътрудничи на списанието на Макс Валера „Млада Белгия”, а след смъртта му редактира изданието заедно с А. Жиро. Преживява дълбока депресия от 1879 г. до появата на сборника си стихове „Нощ” (1897). Убеден в пълния крах на западноевропейската цивилизация. Издава сборниците стихове „Цъфтяща вишна” (1899), „Прометей” (1899), „Проклятието на художника” (1890), „Здрач” (1892), повестта „Йона” (1900), историческата трагедия „Савонарола” (1900), драмата „Руски студенти” (1910), очерк за композитора Вагнер (1883), критически статии за съвременни писатели (1902).


Публикации:


Поезия:

REQUIESCAT/ превод: Георги Михайлов/ брой 40 май 2012