Йон Драганою

превод: Огнян Стамболиев

От някакъв прозорец жена ми прави знак -
сякаш отивам на война и няма да се върна никога.
Далечна кукувица в гората отброява
угаснала любов и трябва да я умножиш по седем.
/Когато кукувицата пресмята, грешки са изключени!/
Рано е. Излязох тихо и без да се сбогувам.
А кукувицата двадесет и осем пъти след мен изкука -
раздели тъкмо четири!

Вали и крача сам, куцукам бавно -
крака ми е изтръпнал нещо.
В гората, пред една къщурка дървена,
седи жена. Наметнала е черен шал.
И плаче тихо, сива котка гали.
Все тъй вали. Изкуква двадесет и осем пъти
самотна кукувицата. За други четири раздели,
оплакани по седем пъти…