Ламброс Порфирас

превод: Божидар Божилов

ДОБРЕ ДОШЪЛ! ТИ ДОЙДЕ, ДЪЖД…

Добре дошъл! Ти дойде, дъжд, да ни запееш свойта песен,
по покривите монотонно цял ден да чуруликаш пак.
Като че скъп любовен спомен - в самотния си кът унесен, -
аз твоя образ ще извая, о, дъжд, сред падащия мрак.

Ще видя влажния ти поглед, очите тъмни и измамни,
и облачната ти одежда, развявана от ветрове,
ще слушам как подобно циганка, в прозорците ми биеш бавно
под ритъма на светли струи тъгуващото си дайре.

О, НЕ ПЛАЧИ

О, не плачи, не казвай тъжно, че нищо тук не ти остана,
остана ти все още бурята, която в планината вей,
остана ти все още изгрева, брега, в сияния обхванат,
деня ти имаш и маслините, шума на бели градове.

Остана ти брега заветен, най-свидния от бреговете,
бряг беден, дето вечер падат големи късове скали,
и кейовете ти остават, на къщичките дворовете,
рибарят с лодката. А те са, живота цял са те, нали?

Животът, целият, е твой, с невинността си мълчалива,
с усмихнатата си, безгрижна и лекокрила красота,
със сянката му, тая сянка, която почват да изтриват
незабелязано и здрачът, и полъхът на вечерта…

В КРАЙБРЕЖНАТА И ТЪМНА КРЪЧМА

В крайбрежната и тъмна кръчма ти виното си пий спокоен,
свит в ъгъла, и нека вънка да плиска вече първи дъжд,
с рибари и моряци пий, със верните другари свои,
пий с хора, мъчени от бури и черна бедност неведнъж.

Пий - та душата ти да стане безгрижна и добра до толкоз,
че и съдбата зла да дойде - с усмивка да я срещне тя,
и нека пият, ако дойдат, със нея всички нови болки,
дори Смъртта ако пристигне, тя да почерпи и Смъртта.