Веселин Ханчев

Годините и пространствата ги делят. Единият се ражда в суровия север, сред обширните равнини на Русия; другият - в мъглите и мрачното небе на Англия. Две души, които никога не са се срещнали на земята, но които са така близки в света на страданието и красотата! Двама самотници, които никога не намират здравата опора, върху която стоят обикновените хора в живота. Байрон, преситен от изкуственото и лъжливо общество, презиращ низките и малки страсти, които са на мода в Англия, се откъсва от родната страна, за да живее и загине като гениален самотник нейде по бреговете на Гърция. Лермонтов, познал до дъното живота и несъвършената направа на човека, не избягва от Русия, но живее в един затворен свят, в един омагьосан кръг на незадоволност и отчужденост. И ето през вековете и пространството два равни по сила духове се гърчат и извиват от болки, викат и стенат в песните си, разкъсват сърцата си, опепеляват живота си в някакво странно трагично предопределение. През вековете и пространството две съдби се срещат и съединяват в поезията си и в участта си. Единият създава Чайлд Харолд, другият - Печорин, единият пише своя „Корсар” (трагичната участ на един човек, в когото Пушкин вижда личността на Наполеон), другият пише също така „Корсар”, една прекрасна поема, в която вечната мъка по нещо недостигнато, по нещо типично лермонтовско е ясно изразена. Сякаш години по-късно дъхът на печалният и недъгав красавец, който питаше в първата песен на своя „Дон Жуан”: „Къде да бягам, за да не виждам нищо?”, сякаш тоя шильонски затворник в оковите на собствената си скръб се преражда в образа на руския поет, който в едно свое стихотворение казва:

Как страшно жизни сей оковы
Нам в одиночестве влачить.
Делить веселье - все готовы:
Никто не хочет грусть делить.

Но Лермонтов, който в първите си работи казва на едно място: „и Байрон достигнуть я б хотел…” - е преди всичко русин. Трагичната съдба на английския поет се пречупва в широката и непонятна скръб на руската земя:

Нет, я не Байрон, я другой,
Еще неведомый избранник,
Как он, гонимый миром странник,
Но только с русскою душой.

в. „Литературен глас”, 1939, бр. 454