Пол Елюар

превод: Веселин Ханчев

Прага преди Прага сега
Сигурна в своите бъдещи дни
Прага заспива с разкрити очи

Цяла облечена в бяло и златно
С руменината на свойте зори
И със очите си тя заличава нощта

Прага е сякаш сама пролетта
Прага познава отде се ражда зората
Тя се изкачва сама в светлината

Няма съмнения в нейния път
И на въпросите тя отговаря
Като вечерница в нощния здрач

Прага е силна със своята скръб
Лидице още в гръдта й гори
Но и скръбта не ще я възпре

Фучик я любеше чиста добра
И под свода студен на смъртта
Тя поразява със гибел врага

Прага облечена в бяло и златно
Тихо заспива таз вечер но бди
С поглед отправен към бъдните дни