ГИНКА СТАНЧЕВА: „ЧОВЕК ИМА ТОЛКОВА ПРОПУСНАТИ ШАНСОВЕ…”

С народната артистка разговаря Георги Ангелов

Познаваме я от „Любимец 13″, „Хайдушка клетва”, „Земя”, „Ивайло”… Тя е от поколението , изнесло на плещите си товара на времето, през което нашето време прохождаше. Народната артистка Гинка Станчева. Успях да се срещна с нея след премиерата на филма „Три Марии и Иван”, състояла се в кино „В. И. Ленин” - град Първомай.

- След толкова години творческа работа, кое според Вас като старт: един провален дебют или блестящ успех? И как оценявате последния си филм? Защото наскоро кинокритикът Александър Грозев го охарактеризира като „творба, използваща не особено оригинални клишета - наивното противопоставяне на всяка една от трите Марии, търсене на някаква символика… Произведението - пише той - предлага готови словесни декларации, вместо драматични преживявания на героите - обяснителни и обстоятелствени сцени.” Съгласна ли сте с всичко това? Навремето Яко Молхов писа за вашата Елена от „Любимец 13″, че „целия диалог между лиричните герои е банален и на места безвкусен…”

- Разбира се, че не съм съгласна с така изложената концепция на фабулата и героите на филма. Аз самата не съм чела тези неща - на Грозев и Яко Молхов. Не намирам за необходимо да ги чета. Но понеже в „Три Марии и Иван”, въпреки някои слабости в сценария, не се изменя на жизнената правда, не се търси разрешение в заучени схеми, аз не мога да се съглася нито с единия, нито с другия. А колкото до „Любимец 13″, няма да бъде нескромно от моя страна, ако кажа, че съм спирана от непознати хора на улицата, които ме питат: „Защо не правят вече такива филми?”

- Явно тогава въпросът опира до режисура, до нов подход при работа с актьорите…

- Без съмнение, без съмнение. И до режисура, и до сценарий. Да вземем например сценаристката на филма „Три Марии и Иван” Калина Ковачева. Поетеса в така предложения сценарий, тя е успяла много. Във филма се показва постепенното сливане на градския човек, дошъл да разследва сложен морален и социален случай, с работещата селска женска маса, в чиито недра е избуяла злобата…

-  Казват, че завистта е най-вече сестра на музите. Но в този случай тя отминава хората на изкуството и се настанява в обикновените селски работнички?

- Виждате ли, аз трябваше да пресъздам моята Дора така, че зрителят да изпита и страх, и мъка от участта й. Защото именно тя написва анонимното писмо, целящо да охули честната ударничка Мария. Ами, представете си, Дора е непрекъснато до Мария, дели с нея всичко, работи на нейните норми и при същите обстоятелства и въпреки това Мария е търсената, обичаната, уважаваната. И като герой на социалистическия труд, и като природно надарен интелект. И Дориното безсилие се изсипва в това петнящо писмо. Ненапразно Иван (Стефан Данаилов), командирован по този случай в селото, търси трескаво решение за изглаждане на конфликта, породен навярно от нееднаквата обективна оценка на ръководителите - Комитов например.

- Какви са скритите Ви човешки амбиции? Човешките Ви горести?

- Човек винаги има толкова пропуснати шансове, неосъществени никога амбиции. И аз, разбира се, ги имам. Но ще ми стане ли по-леко, ако Ви ги кажа… На човек не му остава нищо друго, освен вярата, че и той е дал нещо, че и той е бил необходим.

- Защо някога отидохте на фестивала в Кан с национална носия?

-  За да знаят всички, че българката знае, умее и цени народното.


в. Първомайско знаме, брой 29, (471), 19.07. 1986 г.