Никос Кавадиас

превод: Кръстьо Станишев

Дете невинно, малко желал бих да остана,
което не излиза от стаята студена
и дълго странни книги прелиства замечтано,
а в сумрака към него палячовците гледат;

което е спокойно и плахо като птичка,
което не познава жена, а майка само,
стои си в някой ъгъл със часове самичко,
притиска малка кукла до тънкото си рамо;

и в есенен следобед, безмълвно в здрачината,
към улицата гледа, в прозореца опряно,
и мисли, че пътува в морета непознати,
прочетени от книги или насън видяни.

И в зимна нощ, когато са снеговете неми,
угасва в свойта стая печална и студена,
смъртта, облякла дреха на Арлекин, го взема,
разплакани към него палячовците гледат.