Павел Матев

ПЛОЩАД „СВЕТА НЕДЕЛЯ”

Кръстовище. Площад „Света Неделя”.
Огромна църква. И железен кръст.
Трамвайни спирки. Срещи и раздели.
Открита обич. И прикрита мъст.

Молитва. Песнопения. И сватби.
Камбана. Вощеници. Карнавал.
Нищожни сенки. Жежки стълби. Пладне.
Несретник жалък. Звуци от кавал.

Зад църквата - хотел. До него - банка.
Фасада на локал и на синод.
И блудници с изтънчени осанки.
Угрижен и загадъчен народ.

Интриги между праведни и грешни.
Смешение от дънки и раса.
Беззъби врачки. Циганин със мечка.
И обещания за чудеса.

Нелепо сборище. Площад „Света Неделя”.
Емблема. Предвещание. И злост.
Свърталище, което ни отделя
от всички божества. И от Христос.

***

Една измъчена Родина
пред моите очи ридай.
А уж е пролет, уж е май -
тя вместо да сияй - унива.

Нима невиждана прокоба
под сухото небе мълчи?
Не духва вятър, а над гроба
едно разпятие стърчи.

Текат разплакани реките
под полумъртвите върби.
Дали удавници ме викат
при тях да ида? Може би.

Защо ли птици не запеят
и куче не проточи лай?
А уж е пролет, уж е май -
и вместо да цъфтя - аз крея.

Кажи: защо мълчиш, Родино,
защо се взираш във пръстта?
Детеубиец ли премина
през маковете и ръжта?

И детска кръв ли там изтича,
или те е залял пожар?…
И аз - опарен - коленича
пред твоя опустял олтар.

***
Такива страшни истини горят,
че за поета е непоносимо
сам да намери ненамерен път,
да пази и отечество, и име.

Такива тънки клоуни сега
тълкуват залеза или зората,
че не челото му тежи като дамга
културният релеф на свободата.

От низост и коварство изтерзан,
той пита и разпитва дори Бога:
- Кажи ми, Господи, ще бъда ли разбран?
И чува отговора му:
- Не мога!

ПОЕТ

Живя сред битките щастливо;
в любов, страдание и жажда.
И вече чака милостиво
за него някога да кажат:
ти изповяда свойте тайни,
разнищи си докрай душата;
ти, брате, беше краткотрайно
явление на свободата.