Надежда Лвова

Надежда Григориевна Лвова (8.08. (20.08.) 1891, Подолск - 24.11. (7.12.) 1913, Москва), руска поетеса, е родена в семейство на пощенски служител. Завършва (1908) със златен медал Елисаветинската гимназия в Москва, където се включва в нелегална болшевишка организация. Арестувана, но скоро освободена поради непълнолетие. Учи във висшите женски курсове. Пише стихове от 1910 г., публикува от 1911 г. в сп. „Руска мисъл”, където се запознава с Валерий Брюсов - връзката им започва през 1913 г. Печата в редица издания . През 1913 г. излиза единствената й книга приживе - „Стара приказка. Стихове 1911-1912 г.” с предговор от Брюсов, който й посвещава книгата си „Стихове за Нели” (1913). Преводачка от френски (стихове на Жюл Лафарг). Изпаднала в депресия, се самоубива (застрелва се) заради връзката си с Брюсов. През 1914 г. в издателство „Алцион” излиза второ допълнено издание на сборника „Стара приказка”. Погребана в московското Миуско гробище, на гроба й е изсечен стих от Данте: „Любов, която ни води към смъртта”, но впоследствие гробът й е загубен.


Публикации:


Поезия:

НА ДАНТЕ ПРОСВЕТЛЕНИТЕ НАПЕВИ…/ превод: Димитър Горсов/ брой 40 май 2012