Михаел Гутенбрунер (Michael Guttenbrunner 7.09. 1919, Алтхофен, Австрия - 12.05. 2004, Виена) е австрийски поет, прозаик и музикант. Израства в семейство с осем братя и сестри в Каринтия. Баща му е строителен работник, който загива при инцидент. Репресиран и съден по време на нацисткия режим. Публикува поезия и проза от 1947 г. Автор на множество книги за литература, музика, архитектура, както и на книги с поезия, сред които „Следи и останки” (1947), „Неримувани стихотворения” (1959), „Спускане надолу” (1975), „Напев на кораби” (1980), „Стихотворения 1930-1990″. Пълните му събрани съчинения се състоят от 18 тома. Носител на множество национални литературни награди, първата от която е „Георг Тракл” (1954), а последната - „Теодор Крамер” (2004). На български е публикувана книгата му „Плен и свобода” (2012) в превод на Кръстьо Станишев.

Публикации:

Поезия:

ОЗДРАВЯВАНЕ/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 40 май 2012