ВАЛЕРИ ПЕТРОВ: „НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ СРЕЩИТЕ НИ С ПОЕЗИЯТА ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ!”

С Валери Петров разговаря Георги Ангелов

- Г-н Петров, в „Парнас около нас” Иван Николов прави приятелски шарж на стихотворението „Ключето”, с което завършихте вечерта току-що… Какъв човек бе Иван Николов, а и приятелят му Андрей Германов? Ще ми се да разкажете и за друг голям поет - Иван Пейчев.

- Вижте, те са различни. Пейчев е от моето поколение. Николов и Германов са по-млади. Еднакво ги уважавам като талантливи поети. С Иван Николов се обичахме много. Сериозен автор. Майстор на стиха. Били сме заедно в Хисаря, имаме много хубави преживявания. Пишехме си епиграми и ги слагахме под вратите - изненада. Германов беше много честно момче. Когато ме изключиха от БКП, след като не гласувах писмото срещу Солженицин до Нобеловия комитет, ме изпратиха до дома именно Андрей Германов, ако не ме лъже паметта, и Христо Радевски.

- Общували сте с творци като Жак Превер и Иля Еренбург. Кажете нещо повече за Еренбург, нещо, което не е отбелязано в анкетата с Вас, направена от Иван Сарандев.

- Еренбург е един от авторите, с които е свързана младостта на нашето поколение. Книгите му „Тринайсетте лули”, „Младостта на Жана Ней” са с оригинален език, правеха силно впечатление, както и военните му репортажи. Много талантлив писател. Силата му е в публицистиката. Еренбург е един от първите съветски писатели, дошли в България след 9 септември - той донесе лъха на антихитлеристката война. Ние бяхме слушали вече по радиото неговите репортажи. Заведох го в ателието на един наш художник. Ходихме и в криптата на „Александър Невски”

- Казал Ви е: „Един съвет - бягай от политиката!”

- Да, тогава се засмях и му отговорих: „Кой ми го казва?”, а той отвърна - „Именно, именно!”

-  Чел Ви е Манделщам…

- Да, за „века-вълкодав”. Аз не съм му чел мои неща. Заведох го в „Под липите” - кръчма, която се намираше на нашата улица. С Елин Пелин живеехме на същата улица. В кръчмата нямаше места, едва се чувахме.

- В „Сезон” пишете, че не сте успели да размените с него „две слова - сред дим и врява…”

- Точно така:

„и дойде за раздяла час,
и този час бе страшно кратък,
и тъй и не узнах от Вас
какво да правим по-нататък.”

- Надявам се, че нашият разговор ще продължи. Благодаря Ви!

- И аз се надявам.


в. Първомай новини, брой 21 (112), 3-9.06. 2000 г.