МИХАИЛ НОЖКИН: „АЗ СЪМ ЕДИНСТВЕНИЯТ, КОЙТО В ОЧИТЕ КРИТИКУВАШЕ ВИСОЦКИ!”
интервю на Борис Кудрявов
превод: Литературен свят
Михаил Ножкин е лауреат на множество престижни награди, автор на популярните песни «Обичам те, Русия!», «Последният бой», «Аз в пролетната гора». Снима се във филмите «Освобождение», «Грешката на резидента», «Край езерото», «Ходене по мъките»… Убеден патриот, за мнозина - личност култова. Човек с твърда житейска позиция.
- Михаил Иванович, как живеете в нашето пазарно време?
- В така наречения пазар започнах да работя по-рано от всички в Москва. 20 години писах за естрадата, това не ви е Госплан! Репертоара ми изпълняваха звездите на тогавашната сцена: Миронова и Менакер, Миров и Новицки, Шуров и Рикунин. Бях един от пионерите в изпълнението на собствени песни с китара. Такива като мен бяха единици: Юра Визбор, Булат Окуджава. Много остър беше Галич. Но не издържа, започна да мъдрува и замина. После, както ми разказваха в Париж, искал да се върне, но там го и отстраниха. Ако Галич се беше върнал, щеше да разбере, че просто са го купили и използвали. Както по-късно направиха с Висоцки.
- Владимир Семьонович на 25 януари щеше да навърши 69 години.
- Володя бягаше от мен, защото Ножкин беше единственият човек, който го критикуваше в очите. «Къде те теглят тези «поети» - Вознесенски и Евтушенко?» - му казвах. Именно те направиха от Висоцки в общественото съзнание такъв противник на системата, едва ли не мъченик. А самите дори не дойдоха на погребението му.
През 70-та година ми показаха статия от сп. «Тайм» «Най-знаменитите дисиденти на Съветския Съюз: Солженицин, Ножкин, Галич, Окуджава, Висоцки». Но господата се излъгаха. С моята държава не съм воювал никога! Атакувах само мерзавците и предателите.
- Щастлив човек ли сте?
- Като равносметка - да. Защото съм се родил и пораснал в Русия, занимавал съм се с любимата ми работа. Наистина, сега не снимам в киното. Но имам предложения. Зрителят пак ще ме види на екрана. Слава Богу, във форма съм.
в. Экспресс онлайн, 22.01. 2007 г. № 3 (624)