Васил Урумов

***
Защо не търсим в себе си водата?
Мълчание на риби пред водата.
Изчезнал сън от стона на водата.
Оглеждам се без поглед във
водата.

Какво пък: нека си тече водата…

1971

***
Слана,
мъгла
и сняг
         по пътищата дебнат,
но планината ги стопява с ласкава усмивка.
Очите ни -
              ограбени от слънце,
слухът ни -
              оглушал от птици,
ноздрите ни -
              сити на доверие.

Една чешма гадае върху шепи истини.

Нима ще я отминем с безразличие?

***
Разбит на хиляди парчета,
събрани в маска на смъртта,
оставаш в дръзките момчета
(и в относителни неща):
в далечна мисъл, цел и чувство,
във капка кръв и в капка пот,
и в простото на вид изкуство -
човек да бъдеш цял живот…