1        Разболял ми се млад Стоян,
          та лежал Стоян, та болял
          цели ми девет години.
          На десетата година
5        мама Стояну думаше:
          – Стояне, синко Стояне,
          станало девет години,
          как лежиш, синко, болееш,
          не съм те, синко, питала
10      от какво лежиш и болиш!
          Стоян майка си думаше:
          – Мале ле, стара майчице,
          като ма питаш, да кажа…
          Знаеш ли, мамо, помниш ли,
15      когато бяхме овчари
          и когато беше сушата,
          подир сушата – и кишата,
          и ни овцете измряха,
          едно по две ги сбирахме
20      и ги на кръстчец правехме.
          И аз, кат’седнах на кръстчец,
          извадих медни кавали,
          засвирих жално и милно,
          кавал ми свири, говори:
25      “Събирайте се, другари,
          другари верни, сговорни!”
          Че са събрахме, майнольо,
          голяма клетва дадохме:
          кой кого напред посрещне,
30      жив няма да го остави…
          Че са пръснахме, майнольо,
          из тази гора зелена.
          Като ходим из гора,
          кака и свако срещнахме -
35      кака си носи детенце,
          мъжка си рожба Стоянчо –
          на мойто име кръстено.
          Аз си детето поисках,
          кака си дете не даде,
40      и аз си грабнах детето,
          като го горе издигнах,
          и го на сабя забучих.
          Моите верни другари,
          те си дърва сбираха
45      да си огъня запалим
          и си детето опечем.
          Като го, мамо, опекохме,
          с кръвта му се причестихме,
          с месото се омърсихме.
50      Оттам си, мамо, тръгнахме,
          голяма сватба срещнахме,
          ний си сватбата спряхме –
          сичките вино черпиха,
          сичките дарба дариха.
55      На мене вино не стигна
          и дарба да дарят,
          и мен ма, мамо, догневя,
          че си сватбата стигнахме,
          сичките сватбари заклахме.
60      Остана, мамо, булката,
          булката и младоженеца,
          и тях ги, мамо, обесих,
          на едно дърво високо –
          с очи да се поглеждат,
65      с ръце да не се стигат.
          Оттам си, мамо, тръгнахме,
          ходихме девет години
          и са назад върнахме,
          от също място минахме -
70      булката и младоженеца
          хубава лозя станало
          и хубаво грозде вързало.
          Посегнах да си откъсна –
          лоза са горе издигна,
75      и аз ма, мамо, догневя,
          че си лозята отсякох –
          от лозя кърви протече.
          Оттогаз лежа и боля…
          Мама Стояну думаше:
80      - Стояне, синко Стояне,
          девет години лежа,
82      и още девет да лежиш!

Изпяла: Иванка Николова Кирова (1905-1996 г.) – тогава на 74 години; с. Михалич, община Вълчи дол, обл. Варненска.
Записала: Ваня Колева, 1979 г.