Любодраг Обрадович

превод: Ели Видева

                            На Драган Станкович

Отлита всичко.
И живота.
И, както изглежда,
до края няма
да е всичко песен.
Като закалена череша
винаги идва съдбата
на крилете на утрото.
Накрая прекланям
всички мечтани желания,
недосънувани в утрото.

Или да ги преместя
от черните дупки
в някоя крайна
безкрайна ирония,
с която животът се подиграва.
Тези, които остават
да се погрижат за поклонението
и за щастието,
непорочно мечтаещо,
докато се промъква провалът
неусетно, като мъгла в душата.
Отлита всичко.
И живота.
Като че никога
не го е имало, като да се знаят само сънища,
да е като цветна градина
и мечта сънувана.
Вървя с непознат,
който като ходи
пустош оставя.
И всичко се повтаря.
И тече безсмислието.

Отлита всичко и прелита,
и страдание, и надежда,
и щастие, и тъга.
Човек е тук само да страда
за илюзията, за цветната градина -
оазис, ограден от болка
или за черешата червена.
Човек е тук света да промени
за бъдещите поколения, от грешки се не пази
и гази всичко, и живота на ония,
които сякаш не ги е имало.

Това е колелото,
в което се превръща земята
и разрушава ума,
когато дойде пролетта
и види неясно
илюзията на вечността
в преходния свят,
където сме само гости.