ПЕТНИСТАТА КОЛА

Жузе Едуарду Агуалуза

превод от португалски: Илияна Чалъкова

Веднъж в Луанда полицай спря колата, в която пътувах за един репортаж с шофьор и фотограф. Дребен мъж, слабичък, с тънък мустак, стреснати очи, навярно баща на няколко деца от няколко жени за изхранване. Поиска документите, прегледа ги внимателно и понеже не откри никаква нередност, захвана натъжено да глади мустак. Най-накрая обиколи колата, опипа я досущ като лекар, който преглежда пациент. Върна се още по-натъжен, още по-слаб, а тънкият мустак бе увиснал над устните му.
Но ето че внезапно вдъхновение озари погледа му. Поиска отново талона и като посочи каросерията, пооправена с паста заради скорошно произшествие, заяви победоносно:
- Тук в талона пише, че това превозно средство е бяло, а аз виждам, че то е петнисто! Господа, бихте ли били така добри да излезете от колата?
В този момент той целият беше полицай. Слязохме и тримата застанахме неподвижно на слънце, втренчени в този авторитет. Шофьорът опита да обясни:
- Друже, не се обиждайте, но петнисти са кравите.
Тогава мъжът смени тона и другояче застана, и изведнъж вече не беше полицай, а отчаян крадец, извънредно слаб, жалък, дребен обирджия, който крадеше, за да засити глада:
- Много е горещо, - измърмори - няма да откажа една сода.
Дадох му парите и той нетърпеливо ги прибра в джоба, сякаш се страхуваше да не размисля. После се поизправи, отдаде чест и ни разреши да се върнем в колата:
- Всичко си е съвсем наред, - каза - но че колата е петниста, петниста е.