ЯБЪЛЧИЦЕ МОЯ!

Костас Картеос

превод: Кръстьо Станишев

ЯБЪЛЧИЦЕ МОЯ!

Горчива моя ябълчице, бедна,
съзирам те, щом мина покрай теб;
души те прах, цветчетата ти бедни
са устнички на страдащо дете.

Ни капчица вода, ни вятър кротък
да те погали с ласкава ръка;
ти тайната отрова на живота
таиш в сърцето и мълчиш така.

Ала веднъж зората бе изгряла,
внезапно и учудено съзрях
върху цветеца капка заблестяла.

Не искаше да падне тя сияйна,
тъй мътна беше твоята сълза!
Смути се ти, че вникнах в твойта тайна.


УХАНИЕ, ЗВЕЗДИ, ПОКОЙ

Ухание, звезди, покой. Градината в здрач плува
и пее в клоните над нас невидимата птичка.
Говоря, все говоря аз, защото се страхувам
с мълчанието да не би да ти разкажа всичко.


О, СЪБОТА: ТИХ ИЗГРЕВ…

О, събота: тих изгрев на свода син и нежен.
Неделя: в златен облак видях мечтата аз.
О, понеделник: блесна ден. Отвъд ти беше
и улицата шумна остана между нас.