ВСЯКА НОЩ ПРЕЗ ЗИМНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ…
превод: Огнян Стамболиев
***
Всяка нощ през зимното равноденствие
дочувам песента на Птицата Еманюел.
Сутрин белите ми ръце блестят
като пътека в снега.
Но никога не успявам да открия
по дантелите на следите посоката,
в която е отлетяла Птицата Еманюел.
И всяка нощ през зимното равноденствие
ме тревожат писъците на Птицата Еманюел.
На сутринта кожата на дланите ми е прорязана
от нежните кристални снежинки.
Но никога не успявам да открия посоката,
от която долита Птицата Еманюел.
Единствено напролет през нощите на равноденствието,
/когато часовете на нощта са равни на часовете денем/ -
моите ръце в странна левитация
се издигат сами,
а над тях въздухът леденее -
отнейде са се търколили насам
хладните яйца на Птицата Еманюел.
Дали е виждал някой някога малките й…
МОМЕНТНА СНИМКА
Ненужна вечер.
По улицата павета от спомени
за труда на войничетата,
разбудени от тревожен сън.
Пожълтяла вода
сред болнаво похъркване
на унесения нощен град.