ЕЛЕГИЯ
превод: Огнян Стамболиев
Аз ще умра от топлината на снега,
премръзнал сред предостойните семена,
още непокълнали там долу, в земята,
а мълчаливото време -
скрило се в нея -
ще долети като безкрайна песен
над бялото лице на полето…
Ще умра премръзнал и тревожен,
а циганите ще строшат цигулките си в мен,
накрая ще ме прободат с лъковете,
останали без песен вече…