МИХАИЛ КВЛИВИДЗЕ: „БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЯ ДЪЛГ КЪМ ХОРАТА”

 интервю на Марко Марков

- Михаил Георгиевич, разкажете, ако обичате, как се ражда едно Ваше стихотворение?

- Според мен раждането на стихотворението не е свързано с думите и с националния език. При зачеването си то няма словесна форма и е универсално, подобно нотните знаци или кривата на кардиограмата. Прилича на пулсация, изпълнена с тайнствен смисъл и чувство. Думите идват после, когато стихотворението започне да прелива от областта на подсъзнателното в съзнателното и постепенно търси и намира формата си. А докато стиховете са безсловесни, всички поети са еднакви. Сигурен съм, че всяко стихотворение до неговото написване вече съществува  някъде в завършен вид. Задачата на поета е да го види, да разгадае всичките му думи и да го пренесе безгрешно върху белия лист. За съжаление, ние често не можем да прочетем идеалния му образец и се задоволяваме с приблизителния му вариант, с което лъжем и себе си, и другите около нас.

- Вие ми отговорихте твърде общо, а въпросът ми беше личен, отнасяше се само към Вас.

- Повечето от моите стихове се раждат трудно. Има, обаче и такива, плод на случайна среща с човек или природа, които сякаш са ме чакали, за да ги пресътворя в доста случаи понякога без каквато и да е промяна… Някъде бях писал, че поетът прилича на рибар, който е хвърлил въдицата си в реката и чака търпеливо своя улов. В случая съм имал предвид, разбира се, собствения си опит.

- Как се отнасяте Вие към научно-техническата революция и към нейните плодове?

- Тя прави човека всесилен, но го лишава от Вярата - основата на нравствеността. Изкуството в нашия век замени до известна степен религията и затова неговата задача сега е да усъвършенства човека нравствено, да го стори достоен за благата, които му подари цивилизацията.

- Нужен ли е според Вас Дон Кихот на съвременния свят?

- За мен главният герой на Сервантес е Санчо Панса. Дон Кихот, при всичкото му обаяние, е фанатик. Като се стреми към справедливост, той съзнава в името на какво търпи лишения и насмешки. А Санчо няма възвишена цел, той не разбира Дон Кихот, той  просто го обича. И в това е неговото величие. Той е преизпълнен с доброта и жалост, които отсъстват в постъпките на Дон Кихот, увлечен от идеята за всеобщо благоденствие. Ако отнемем безкористността на великия идалго, ще се получи тип на налудничав, маниакален човек, който пречи на хората да живеят така, както им се иска.

- Вашето отношение към фолклора?

- Той е езикът на нацията.И не може да бъде добър или лош в зависимост от това дали го разбираме или не.

- На всяка крачка в Грузия съзирам преклонението на хората пред поезията и творците й. Откъде иде тази любов?

- А нима любовта трябва да се анализира  и обяснява? Вие бяхте с мен във Вазиани, където ме поканиха за тамада на тържество. Цели два часа аз рецитирах свои стихотворения, а при едно от тях паметта ми изневери.В паузата веднага се вмести възрастен, побелял човек и ми припомни деликатно продължението. Питам се, възможно ли е този обикновен човек да знае наизуст само това стихотворение? Едва ли. Исках да кажа: важното е, че тази любов е действена, че не е загубила своята сила, че съществува естествено и пълнокръвно.

- Мисъл, на която държите?

- По света има много хора, които няма какво да губят, освен живота си. Аз се страхувам да не загубя собственото си лице, това за мен е далеч по-страшно.

- Ако не бяхте поет, на какво бихте посветили живота си?

- Щях да стана директор на детска градина. Не, това не е някаква приумица, недай боже да го приемете за поза. Все повече си мисля, че всеки поет трябва да бъде готов да го направи.

- Какво мислите за изкуството на преводача?

- Твърде мъчителен и особено полезен е този труд.Това, което може да направи преводачът понякога не е по силите на много политици. Най-важното качество, което трябва да притежава той, е от областта на нравствеността - нарича се съвест.

- Вие изявихте желанието си да посетите България, в която не сте бил нито веднъж досега. Смятате ли, че от това посещение ще се родят стихове?

- Ако ги срещна - разбира се. Но е сигурно, че ще рисувам хора и къщи. Отдавна не съм го правил и съм алчен да разбера дали ще се справя. Неизвестното стимулира най-вече художника.

- И накрая, Вашите пожелания към българските си читатели?

- Бъдете добри - и верни на своя дълг към хората, които ви обичат, които разчитат на вас.

1982 г.