УЛИЦА

Габриела Негряну

превод: Огнян Стамболиев

УЛИЦА

На която живееш всеки ден
тук, в края на хилядолетието,
която ти изглежда - в някоя точка -
безкрайна. Не знаеш откъде минава
времето. Като огромна кола
с ококорени фарове, претъпкана
със замразено месо от заклани
животни. Оглеждаш се - може би виждаш
някой приятел, познат или просто
спомен?… Край тебе се блъскат с лакти и ти притваряш
очи. И аз не те виждам. Дете пресича улицата
и пее. Спирачките проскърцват.
Твърде късно е,
колата се забива
в оградата.


ШЛАГЕР

бюро пишеща машина
библиотека телевизор
моралната мизерия на Маркузе
поезия проза теория
теоретизирайки теорията теоретизираме
/спасете нашите души!/
прозорец рядко цвете
глас мисъл състояние
спомен песен
Мирей Матийо
/un souvenir pour te dire adieu!/
ние двамата заедно
/къде гледаш какво виждаш какво мислиш/
докосваме със студените си пръсти
като през студентските години
дима на цигарите
/но сега
            в стаята
                        спи спокойно нашето дете/
любов
- събота неделя -
всичко е предостатъчно
                       /спасете нашите души!/
въздух който донася
очертанията
на лицата ни