Николай Ердман

Николай Робертович Ердман (16. 11. 1900, Москва - 10.08. 1970, Москва) е руски съветски драматург, сценарист, поет. Син ма московски счетоводител - от порусените немци. На 17 г. се запознава с Шершеневич и чрез него се присъединява към групата на имажинистите (Есенин, Мариенхоф, Кусиков). Литературната му дейност започва през 1922 г. Служи в Червената армия, после работи в Москва - пише пиеси, скечове, преработва пиеси за театрални колективи. Автор на широко известните пиеси «Мандат» (1925), «Самоубийца» (1928), и либретото на «Прилепът» (1932, композитор - Исаак Дунаевски). Занимава се с кино от 1927 г. От октомври 1933 г. до септември 1936 г. е интерниран в Енисейск и Томск. Освободен, живее в Калинин и Рязан, където се запознава с Михаил Волпин, с когото впоследствие създава редица сценарии за игрални («Веселите момчета» и «Волга-Волга») и мултипликационни филми. От края на 1940 г. живее в Саратов. От 1941 г. участва във Великата Отечествена война, но неочаквано е извикан да работи в ансамбъла на НКВД, където е до края на войната. След това пише пиеси и сценарии за филми, за един от тях - филма «Смели хора» е удостоен с Димитровска награда (1950). Погребан в новото Донско гробище в Москва.


Публикации:


Поезия:

ФУГАТА НА БАХ/ превод: Георги Ангелов/ брой 39 април 2012