Борис Слуцки

превод: Кръстьо Станишев

БЛУДНИЯТ СИН

Изтощен от беди,
изнурен и самин,
в дома бащин завръща се блудният син.
И почуква с ръка колеблива.
- Бива ли?
- Сине! Единствен мой! Бива!
Всичко бива. Целувай, щом искаш, бащата,
огризи всяка телешка кост на софрата.
Как е хубаво, че си дойде най-подир.
И да беше останал, да бе се смирил.
Синът устни избърсва със гъста брада,
и похапва месо,
и отпива вода,
струйка пот на челото избликва,
с тая работа трудно той свиква.
Хапна, колко смогна.
И в спалнята влезна,
спи на чиста постеля.
Така е чудесно.
Сетне става.
Напипа пак свойта тояга.
И изчезва, без сбогом, зад прага.

СЪИМЕННИК

В работническото градче, сред блясък,
в Солнечногорск, наблизо до Москва,
загребах в длани шепа влажен пясък,
събрал го изпод гъстата трева.

Тревата над могила там расте,
могилата наричана е братска.
Такива по шосето ленинградско
са много и навред безброй са те.

Сред имената, врязани в гранит,
открих обикновеното си име.
пред погледа ми, в паметника впит,
стояха буквите неумолими.

Те всичките си схождаха съвсем,
каквито бяха - по паспорт, по ритъм
и ако аз лежах в пръстта - над мен
те щяха да проблясват във гранита.

Но все край мен куршуми пяха. Бомби
встрани летяха, чезнеха без вест
другарите, които си припомням,
а аз се върнах. Читав. Жив съм днес.

Не съм и мислел, че така ще стане.
Пред всеки прав съм, не живях в лъжи.
Но знам едно шосе, под плоча каменна -
войник със мойто име там лежи.

***
От сетната надежда уморен,
обхванат от предсмъртното привличане,
прострял ръце големи, примирен,
лежи войник.
А да лежи по-иначе
той би могъл, в постеля, със жена,
и да не къса с кръв просмукан мъх,
той би могъл…
Нима? Във тишина?
Не, той не би могъл.
Военкоматът бе го призовал.
Край него - офицери недоспали.
Потракваше в тила му трибунал.
Без него той могъл ли би?
Едва ли.
Той без известие би тръгнал сам.
И не от страх - за свойта чест вървял би.
Лежи войник - в голяма кръв, голям,
а не желай за нищо да се жали.

СЪВЕТИ КЪМ НАЧИНАЕЩИ ПОЕТИ

Преминете, момчета, стаж.
Придобивайте опит смело.
В този дом всеки етаж
само с битка ще се спечели.

Искаш по-леко?
                    Лъжеш ти.
Мислиш по-просто?
                     По-лошо.
Даром вземаш ли, ще платиш,
ще ти струва по-скъпо още.

Ни една война в тоя свят
не ще ви отмине, момчета.
Ще отслужите
             трижди М и р ъ т
както трябва,
и е прието.

Нямат власт ласкателства, подлости,
тук, в стиха, запомни.
Става, както на полюса:
ни купи, ни крадни!

Няма време народа трудов
да изслушва и глупостта.
Трудността на стиха точно тук е
и на всеки ваш ред целта.