КОГАТО СЛОВОТО ИЗЧЕРПА СЕБЕ СИ…

Юлиус Дрейфсанд цу Шлам

превод: Биби ван ден Тиллаарт - Кошовска и Надя Попова

***

когато словото изчерпа себе си
и отлети в небитието лист по лист
то губи смисъл

сякаш че не го е имало

и се превръща в
в тишина замръзнала
без форма и без име


***

колко е хубаво
да не мислиш за нищо
и да гледаш

как зората се ражда полека
и обгръща света
с благодат

много искам и аз
своя свят така да разлистя

пласт след пласт


ВСИЧКО СВОЯ ЕЗИК ГОВОРИ

вятърът ми нашепва
тръгни по тази пътечка
чуй песента на полето
виж сълзите на първия скреж
долови как трептят листата
и проумей човече
дори в дървото изсъхнало
живее зелен копнеж

а издигнеш ли се нагоре
и земята съзреш отвисоко
с образи отразени в езерните води
дето срещат се и се разделят
криволичат на всички посоки -
изненада ще те връхлети:

че сред шеметното въртене
на тези небесни сфери
ти постоянно говориш
но не ти отговаря света
а водата клъвнала, литва
към брега птичката пъстропера
че което за нея е плячка -
за тебе е красота


СРЕЩА

гледам те
очите ти задават въпроси
устните ти се движат

произнасяйки думи
на неразбираем език

не знам проумяваш ли моите
отговори

сякаш живеем в паралелни светове
всеки има свой отделен
житейски роман

твоите хладни тънки пръсти
хващат ръката ми

мен ли искаш сега да усетиш
или търсиш пак

собственото си отражение
в този крехък несигурен свят