МЕЖДУ ДВЕ РОДИНИ И ЕДНА ЛЮБОВ

Димитър Атанасов

Димил Стоилов очевидно е подходил към написването на романа “Дългият бегач на любовни разстояния”* с предварително оформена концепция. Бегачът, с римейк към Алън Силитоу („Самотният бегач на дълги разстояния”), също като Смит е несретник, който се лута между двете си родини, семейството и любовта. Арабинът Басам, сириец по произход, накрая губи всичко - любовта, семейството, дори приятелите.

Да, такъв човек наистина може да стане терорист.

И Стоилов използва точно тази примамка за читателя - залага бомба в началото на композицията. И макар че тя не се взривява в края на повествованието, всъщност избухва в читателя, причинявайки осколъчни поражения в душата му, вследствие на предизвиканото съчувствие към героя - заради проваления му живот, заради изгубената любов, заради разпада на семейството му, заради лекомислено пропиляното приятелство… Всички тези загуби могат да се случат всекиму, независимо от вяра и език, от национална, племенна или социална принадлежност… Ето кое дава конвертируемост на романа.

Завръзката на действието е датата 11 март, когато в Европа са заловени четирима от арабските терористи, взривили мадридското метро. Басам прилича на всеки от тях - с брада и черна вълнена шапка, рехави мустаци, остри скули и пронизващи бадемовокафяви очи. Оттук започва и разплитането на историята, в центъра на която е сириецът, като повествованието се води от името на неговия състудент и приятел Игнат, в когото не е трудно да разпознаем самият автор. Тази идентификация от своя страна предполага твърде висока степен автобиографизъм, без това да навреди по какъвто и да е начин на разказа. Напротив, рязко повишава нивото на автентичност, което гарантира доверие между читателя и разказвача.

Всичко случващо се минава през главата на втория главен герой - Игнат, който е не само свидетел и разказвач, а и активен участник в действието.

Освен че открива прилика на своя герой с всеки от четиримата убийци, авторът намира и българска следа - в дрогерията до метрото терористите са се представили за българи. Игнат вижда в тях клонинг на един и същ човек - неговият приятел, състудент от университета и съквартирант в София - Басам ал Насир Мухабад ибн Калаун, родом от Хомс, Сирия.

Стартът на въображаемия маратон е в деня на атентата в Мадрид, сигналният пистолет гръмва, състезатели са дългият бегач на любовни разстояния Басам, неговият приятел Игнат, студентката Ани…

След въвеждането в действието следва реминисценция, връщане на времето към първата среща на Басам и Игнат, т.е. към началото на разказа. Оттук нататък композицията е решена с осем условни писти или осем коридора, които участниците в маратона маркират със своите житейски и любовни преживявания. Първи коридор пренася читателя в годините на следване в университета, съжителството на Игнат със сириеца и развитието на тяхното приятелство. Втори коридор - детството на Игнат, неговите ученически неволи, първите любовни трепети. Трети - запознанството им с Ани, четвърти - голямата любов на Ани и Басам и т.н. - през казармата, сватбата, разочарованието и раздялата… До осми коридор, който отвежда до финала на тази покъртителна любовна история от времето на соца.

Животът е на вълни, ту сладък, ту горчив. Бегачът е симпатичен неудачник. След влюбването идва отрезвяването, тогава Ани се отдръпва. Именно тогава започва драмата на Бегача…

Свидетелство за силното присъствие на автобиографичното и майсторското му вплитане в сюжетната нишка на романа е кървавият случай в общежитията в Студентския град, разтърсил обществото през 70-те години на миналия век в България. Образът на превъртелия убиец, облечен в черно яке, стрелбата на живо по студентите на коледния купон, убийствата, множеството трупове, едни застреляни, други намушкани с нож, писъците и воплите на ранените, страхът и ужасът, тревогата и напрежението, сковали присъстващите, жаждата на тълпата за линч на изверга, саморазправата… Всичко това предизвиква чувство на потрес, врязва се дълбоко в съзнанието на читателя и оставя трайна следа, акцент от прочетеното, който го държи с дни. Авторът, очевидно преживял тази кошмарна касапница, я пресъздава в много жива и правдоподобна картина, граничеща с чистия натурализъм, която по някакъв начин кореспондира с атентата в мадридското метро, макар и години по-късно. Подобна връзка, макар и не кървава, навява и революционната „Зелена книга” на бившия либийски лидер Муамар Кадафи, разпространявана тайно от Басам сред студентите. Тя е предпоставка за разкритие на едно по-различно политическо гледище на тоталитариста Кадафи, поддръжник и покровител на терористични групировки и движения, който още преди години е прозрял фалша на западно европейската демокрация, с потресаващи прозрения за свободата на личността и други националистични бълнувания за ролята на племето, което той поставя над партиите.

Все пак общата събирателна точка в сюжета, а и в композицията на романа е голямата любов между Ани и Басам. Разкриването на техните чувства, разгарящата се любов и развитието й във времето, преодоляването на битови, социални, религиозни и други препятствия са описани не само увлекателно, а достоверно и автентично. Уловени са нюансите на настроенията и нагласите в различните ситуации, в които героите се озовават. Младите хора се изправят сами срещу предизвикателствата на смесения брак, срещу реакцията и несъгласията на родителите си, срещу социално политическата система, срещу религиозните предразсъдъци. Не е лесно на Басам да избира между две родини, но ако държи на семейството и любовта, трябва да направи своя избор. От друга страна шокът, който Ани изживява при сблъсъка с условията на живот, родовите взаимоотношения и религиозните ограничения в арабската страна, охлаждат чувствата й към сириеца. Всички тези негативни преживявания, разминаването с нейните очаквания, изпепеляват любовта й, принизяват я до обикновена авантюра, довеждат я до голямото разочарование и я тласкат към единственото за нея спасение - бягството с детето. Следва агонията на тяхната любов - раздялата, развода.

Голямата драма на сириеца, жаден иначе за велики дела, е в тоталния провал - в любовта, в професионалната реализация, в живота. Не е случаен и разривът в приятелството с Игнат, въпреки неговата прословута емпатия. Разкъсван между две родини и една любов, между стремежа за себеосъществяване и невъзможността да го постигне, той наистина се превръща в неудачник. Накрая е изгонен от България по политически причини.

Е, как да не стане такъв човек терорист?

Историята завършва с падането на Берлинската стена, с идването на демокрацията. И с взрива в мадридското метро. Слава богу, Басам не е сред заловените арабски терористи. Той е покосен от инфаркт в родния си град Хомс, в Сирия. Така завършва обърканият му живот, а у приятеля му, респективно у автора, остава бавно изтляващо чувство за вина, че е допуснал изобщо мисълта за терористично деяние, на което човек като Басам не е способен.

В крайна сметка, за разлика от Смит - героят на Силитоу, Басам не успява да победи системата. Тя го пречупва. Излиза от месомелачката изгубил същността си, неспособен да продължи маратона на живота.

Прозата на Димил Стоилов в „Дългият бегач…” е плътна и пластична. Допадат ми нотките самоирония, а и тънкото чувство за хумор в отделни сцени или коментари, в изграждането на образите. Авторът използва богато снаряжение от личните си запаси познание, особено в областта на математиката, физиката и химията, умело преплетени с философски разсъждения. Това не са отклонения от сюжета, а спойката на неговите отделни елементи. И тя е здрава.

Романът е замислен и изпълнен много грамотно, бих добавил професионално и интелигентно. Остава и читателят да го оцени.


* Димил Стоилов, “Дългият бегач на любовни разстояния”, роман, ИК „Хермес”, 2010