Тед Кусър

превод от английски: Благовест Петров

СЪЗВЕЗДИЕ ОРИОН

Радвам се да те видя,
стари приятелю,
излегнал се на хамака си,
над съседния град.
Ти беше първият човек,
който моят син щеше да срещне в небесата.
Сега той спи,
главата му като малко слънце в скута ми.
Колата ни профучава в нощта.
Ако беше буден, щеше да каже:
“Виж, тате, ей там, Старият Раян!”,
но няма да го събудя.
Той е мой за през уикенда,
стари ми Раян, не твой.

ПРОЛЕТНА ОРАН

Западно от Омаха, от наскоро изораните ниви
се надига пара в нощта като от езера.
Мирисът на земя се носи над пътищата.
Полските мишки местят гнездата си
към най-високото място с редиците ограждения,
най-възрастните измежду тях призовават совите
да ги отнесат. Пътеките в тревата
са изпълнени от писукането на малките им талиги.
Продължават да държат фенерите си покрити.

СИГУРНИ ЗНАЦИ

                 На Джордж Вон Глахън

Толкова много щурци тази вечер -
като връвта на камбанките на шейна.
“Със сигурност дълга и тежка зима
предстои”, казва съседът ми,
намотавайки на метла
паяжина в градината си.
“Щурци и паяжини”, казва той,
“сигурни знаци. За седемдесет години
(той поглежда над очилата си
да види дали съм още там)
понаучаваш това-онова.”

КАК ДА НАПРАВИМ ВИНО ОТ РЕВЕН

Иди до мястото някой следобед
през ранното лято, замаян от бира
и слънчева светлина, и набери торба
с ревен (червен или зелен ще свършат работа)
и Господ си знае, но внимавай за гърмящи змии
или по-добре, се ослушвай; издават звук
досущ като стара косачка за трева, трополяща по хълма.
Носи шапка. Сламената шапка е най-добра
за жегата, но пропуска мушиците.
Струпай стеблата и окастри листата
с джобна ножка и внимавай.
Нуждаеш се от десет фунта; пазарска чанта,
натъпкана догоре, ще стигне. След това отиди вкъщи
и седни бос под сянката
зад къщата с кутийка бира.
Разстели ревена по тревата
и го измий със студена вода
от градинския маркуч, поливайки
и краката си. След това подремни.
Същата вечер накълцай на кубчета ревена
и го постави в гърне. След това излей
вътре осем кварта с вряща вода,
покрий го с разни кърпи,
за да не изветрее плодът
и го остави така около пет дни.
Отделяй всеки ден време да мислиш за него.

Ферментира десетина дни, под покривалото,
от време на време го помирисваш,
след това го източваш, малко отпиваш,
и го наливаш в бутилки. Облягаш се и наблюдаваш
бистрата течност, жълта като меда,
бутилирана и готова за годините,
и се усмихваш. Направил си го ужасно добре.

ФОРТ РОБИНСЪН

Когато посетих Форт Робинсън,
където Изхабеният Нож и неговите Северни Кайени
били държани пленени онази ужасна зима,
служителите на парка убиваха свраките.

Двама мъже минаваха от дърво на дърво
с прътове и стълби, бутайки малките птичета
от гнездата им и ги пребиваха до смърт,
докато подскачаха в тревата.

Под всяко дърво, където мъжете бяха работили,
имаше втвърдена каша, покрита с пера,
а над всяко дърво кръжеше сврака
полудяла, призоваваща с пълно гърло.

Не излязохме от колата.
Малкият ми син се скри отзад и се разплака
щом потеглихме обратно към каменистите хълмове,
които Кайените са катерили онази зима, бягайки.

ЕТО ТОВА Е НЕБРАСКА

Чакълестият път препуска в лек галоп
над полята, телефонните жици
се носят назад, във вълната от прах
проблясват червенокрили косове.

От другата страна тези мили, възрастни дами,
паянтовите хамбари, малките им прозорчета,
замрежени от пердетата от сено и паяжини,
крият под одеждите си почупени трактори.

Ето това е Небраска. Неделен
следобед; юли. Пътувайки с колата
ръката ти навън, цепейки въздуха,
полска чучулига чака на всеки стълб.

Зад защитен пояс от кедрови дървета
върховете им потънали в ружи, цветен прашец и пчели,
пикапът отмята калниците си
и се обляга да прочете облаците.

Чувстваш се точно така; чувстваш се сякаш оставяш
гумите ти да спаднат, сякаш оставяш мишката
да си направи гнездо под капака, като да не е
нищо повече от един камион сред бурените,

къткащ от кокошки, или лепкав от мед,
или поддържащ в скута си мършав старец
докато се е взрял в пътя, очаквайки
някой, на който да махне. Чувстваш

че махаш. Чувстваш, че спираш колата
и танцуваш покрай пътя. Ти махаш
вместо това и оставяш ръката си да се стрелва
както чучулига над житата, надскочила къщите.

ДА ЗАСТРЕЛЯШ ФЕРМА

Първите няколко рани са почти невидими;
камион отминава с грохот в прахта
и една дупчица 22-ри калибър се появява на пощенската кутия
като мушица, приземила се на нея.
След месец може да видиш небето
от задната част на вятърната мелница.
Прозорците на тавана потъмняват и се измятат.
Когато и последната кокошка е открита застреляна в двора,
старият човек и жена му се преместват.

През ноември един Land Rover
поваля портата като танк
и се изправя насред двора. Ловците наизваждат
и захвърлят навред фазаните като шапки.
Изпотрошават стъклата на останалите прозорци,
поставят бирени кутии на гредата на портата
и стрелят от хълбок.
Един от тях се покачва и извиква вътре
“Има ли някой вкъщи” заливайки се от смях.

До залез слънце са избили вратата.
Сред меката розовееща светлина
гърмейки, правят дупки по мазилката
и пикаят по пода.

Когато бирата и всички патрони свършват,
те, унили си тръгват,
звукът от радиото им заглъхва.
Ветрец стене в преградите срещу снегонавявания.
Обратно в къщата,
вестници, останали от опаковането
на чиниите на възрастната жена,
започват да се подмятат от вятъра напред-назад през стаите.